Българският баскетболист на Дойче банк Скайлайнърс Илиян Евтимов даде пространно интервю за сайта eurobasket.com. В него той разказва за настоящия тим и задачите пред него. Говори за своя брат Васил и мечтата да играе с него в един тим, припомня за изявите на своя баща, както и за възможността да играе за националния отбор на България. Агенция БЛИЦ ви предлага извадки от изявлението на Евтимов.
“Брат ми Васил е моят герой. Той винаги ми е помагал, независимо какви трудности съм изпитвал. Васил е най-големият професионалист, който познавам, разкрива Илиян. – Не мога да се сетя някога да ми е давал грешен съвет. През лятото, когато сме заедно със семейството винаги се наслаждаваме да играе заедно баскетбол. Няма да забравя, когато двамата бяхме в Болоня. Той играеше за Фортитудо, а аз за Виртус. Едно от най-големите баскетболни дербита в Европа. В един предсезонен мач той направо ме разби. След това с усмивка ми каза, че е звяр.”
“Толкова много искам да играя с него в един отбор. Единственият шанс за това е националния отбор на България. Двамата обаче имаме френски паспорти и сега чакаме решението на ФИБА-Свят, след като от ФИБА-Европа обявиха, че това не е от тяхната компетенция, допълва Евтимов. – Трябва само да чакаме и да се надяваме на положителен изход. Това е единствения шанс да сме заедно в един тим. Ако това се случи ще бъде невероятно забавно, тъй като се познаваме като прочетена книга.”
“До шестгодишен живях в България и не си спомням много от това време. Обикновено се връщам през лятото, заедно с брат ми, разкрива баскетболистът на Дойче Банк Скайлайнърс. – Там се забавляваме. Ловим риба, ядем българска кухня, играем баскетбол. През миналото лято там срещнах Долф Лундгрен – помните ли Иван Драго от “Роки 4”. Винаги когато имам възможност да се върна в България го правя. Това е възможност да видя дядо си.”
“Баща ми Илия Евтимов е легенда на българския баскетбол. Бил капитан на националния отбор дълго време и е прекратил кариерата си, за да завърши юридическото си образование, разказва Илиян за своя баща, който има над 200 мача за националния отбор. – Той се състезаваше през 80-те и бе сред най-добрите. Това бяха годините на Сабонис, Дивац, Шремпф, Галис, Янакис, Петрович, моят идол. Винаги настръхвам, когато слушам неговите приятели и бивши съотборници да разкарват истории за него.”/БЛИЦ
