Благодетелят на Ботев (Пловдив) Илиян Филипов продължи вчерашната атака на клуба към кмета на града под тепетата Костадин Димитров, свързана с казуса относно стадион „Христо Ботев“. Темата за „Колежа“ ще бъде една от точките в дневния ред на Община Пловдив на 28 май.
Вчера „канарчетата“ излязоха с декларация, в която твърдят, че се прави опит клубът да бъде лишен от управлението и използването на търговски помещения, скайбоксове, ВИП-зони, паркинги, фен магазина, клубния музей, както и ключови пространства, свързани с функционирането на стадиона. Това пък застрашава участието на „жълто-черните“ в елита и провеждането на футболни мачове.
ПУБЛИКАЦИЯТА НА ИЛИЯН ФИЛИПОВ
Да припомним малко история на кмета Костадин Димитров.
Може би е отсъствал точно от този час.
Малко хора днес знаят, че Ботев не е бил просто футболен клуб.
Ботев е бил една от най-силните, най-организираните и финансово стабилни спортни организации в България още преди 1944 година.
СК „Ботевъ“ не е чакал държавата или общината да му построят дом.
Клубът сам е изграждал своята инфраструктура, със средства на ботевисти, дарители и членове на общността.
Още през 1934 година клубът получава нотариален акт за собственост върху земята.
И не говорим само за терена на стадион „Христо Ботев“.
Исторически Ботев е разполагал и с други спортни терени и имоти в Пловдив, включително терени в района на днешния стадион „Спартак“, както и други спортни площи, изграждани и използвани от клуба през годините.
Това е бил клуб със:
собствена база,
собствена инфраструктура,
изградени трибуни,
огради,
клубни помещения,
тренировъчни терени,
и сериозна организационна структура.
По онова време Ботев е бил сред най-силните финансово спортни дружества в страната.
Клубът е имал стабилна членска маса, дарители, приходи и реална способност сам да инвестира в развитието си.
След 9 септември 1944 година обаче започва познатият процес: комунистическата власт национализира спортните имоти в цялата страна.
Точно тогава Ботев губи реалната собственост върху своите терени и бази.
Клубът не ги е подарил.
Не ги е продал.
Те са били отнети.
Стадиони, игрища и спортни бази преминават към държавата, БСФС и различни административни структури, а след промените през 1989 година голяма част от тези имоти остават актувани като общинска собственост.
Затова днес е повече от цинично хора, които никога не са изградили нищо за Ботев, да се държат като единствени господари на стадиона и да правят опити да отнемат:
търговските площи,
музея,
фен магазина,
скайбоксовете,
ВИП зоните,
и механизмите, чрез които клубът може да оцелява.
Истината е една:
Ботев е имал своя дом много преди днешните политици изобщо да съществуват в обществения живот.
И ако някой днес иска да говори за собственост и морално право върху стадиона, първо трябва да познава историята.
