За 22 години новото попълнение на ЦСКА Дормушали Саидходжа е преживял толкова много, с което спокойно можем да напълним два романа от по 400-500 страници. БЛИЦ ви предлага любопитни неща за миналото на футболиста извън терена, както и негови откровения.
Дормушали е роден на 16 май 1986 година. Произлиза от заможно българомохамеданско семейство от Асеновград, което до ден днешен върти успешно бизнеса си. Всички в града под Асеновата крепост зареждат в бензиностанция “Мушчо”, където до преди известно време лично Саидходжа пълнеше резервоарите на автомобилите, като преди това прилежно е дал автограф за спомен на клиентите. Освен бизнеса с гориво, семейството на Муши изкарва пари и от каменоломна дейност, продавайки на едро павета. И въпреки че повечето от познавачите у нас твърдят, че от богаташка фамилия добър футболист не става, Дормушали към момента опровергава това мнение. Спортният път на Муши стартира с плуване, като той усърдно тренира в басейна до четвърти клас. Следват проби в Ботев, които му урежда братовчед му Олгин Чобан, който също е футболист.
“Първият ми треньор бе Митко Джоров. При него направих стъпките към футбола, научих най-важните неща и започнах да мечтая за нещо голямо”, припомня си Муши, който още в първия месец на стадиона край Бирената фабрика се утвърждава като лидер във възрастовата си група.
“Всеки ден пътувах с влак от Асеновград до Пловдив за тренировките”, добавя Саидходжа.
Клатушканията с трена обаче спират в 10-и клас, когато бащата на Муши му подарява Мерцедес, който играчът подкарва още ненавършил пълнолетие. “Обичам да натискам газта, но като малък много внимавах. Сега вече съм зрял човек, а и новата ми кола няма грешка”, казва Муши, който преди месеци олекна с 200 бона, за да подкара поръчковия си Мерцедес CLS 55 AMG с регистрационен номер MUSHI 9999.
През 2006-а новата покупка на ЦСКА преживява най-кошмарните дни в живота си, но отново демонстрира мъжество и не се предава. В дискотека в Асеновград той набива неуниформен полицай, който посяга на баща му. “Всеки обичащ близките си би сторил същото, което и аз. Как няма да
защитя баща си в подобен момент? Напълно логично бе да го сторя!”, със сълзи на очите се сеща за неприятната случка Муши.
Следват 2 месеца в ареста в Пловдив и почти 30 дни в затвора.
“Беше ужасно. Не пожелавам на никого да попада зад решетките, там не се издържа. Повечето край теб са единствено олигофрени, като и там ми идеше да пребия някого. Държаха се лошо, да не говорим, че повечето от затворниците гледат да прецакат другия. Е, имаше и стабилни момчета, които съжаляваха за постъпките си. Бях обезумял и от липсата на секс, но издържах някак си. Трудно е, защото съм млад човек и сексът е част от живота. Не им завиждам на тези, които стоят по-продължително в пандиза.
Не само, че нямаше секс, но и футбол. Но аз компенсирах с една топка за тенис, която съвсем случайно попадна при мен. Пак си беше нещо, защото я подритвах и по този начин се пренасях мисловно на тренировъчното игрище”, добавя Саидходжа.
“Излязох от панделата сто пъти по-амбициран. Бях много надъхан и вкарах няколко гола още в първите си мачове, след като ме пуснаха на свобода. Заслужено бях трансфериран в Дания, което бе крачка напред в кариерата ми, въпреки че прекарах само 6 месеца в “Рандерс”, казва още 22-годишният нападател, който преди да подсили датския тим, беше на проби в шведския “Хелзингборг” и за малко да стане съотборник на Хенрик Ларсон.
Докато играе в Дания, младокът буквално е осиновен от съотборника си Тошко Янчев, с който сега се събраха и в ЦСКА.
“Постоянно гостувах на Тошко и съпругата му Деляна. Те са страхотни хора, които много ми помагаха”, казва Муши.
През миналата зима около Саидходжа отново се шумя. На 2 януари той измъкна с джипа си от преспите край старозагорското село Богомилово закъсал автобус с 15-ина души, които след това го разцелуват и прегръщат от благодарност.
На Муши още му е болно, че толкова дълго е търпял униженията от страна на семейството на голямата му любов – Христина. В последните година и половина той е правил какво ли не, за да се среща с въпросното момиче, и то тайно. Причината е в родителите на Христина, които са против дъщеря им да излиза със Саидходжа. Те са повече от категорични, че щерка им трябва един ден да се ожени за християнин.
“Бях страшно хлътнал по нея. Ужасно е да се крием, а и е много глупаво при положение, че тя е голямо момиче – на 21. Христина е от Асеновград и ние се виждахме в Пловдив. Тя идваше сама с автобуса, аз я посрещах на автогарата. Не смеех да ходя до Асеновград и да я вземам с моя автомобил, за да не ме види баща й. Знам, че родителите й не ме одобряваха заради религията, но явно така ми е отредила съдбата. Какво да сторя? Какво лошо има в това, че съм мохамеданин? Та има хиляди примери по света, където хора не само с различни религии, но и с различни цветове на кожата се женят. Христина преживяше тежко трудната ни връзка. На мен ми беше също ужасно гадно. Много ме заболя след този случай. Но аз никога не се предавам и продължавам да гледам напред. Сигурен съм, че ще намеря жената на моя живот – без значение дали е християнка или мохамеданка”, казва Муши, който напоследък почти не се вижда с Христина и очевидно чувствата между двамата вече са изстинали.
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ
