Легендата на българския футбол Христо Стоичков даде дълго интервю за предаването “Зона спорт” по Би Ти Ви. Ето какво каза Ицо за отборите на сърцето си – ЦСКА, националния тим и Барселона, както и за благотворителен мач, който ще събере световни знаменитости в САЩ:
-Христо, разкажи повече за двубоя, който организираш в Маями?
-Този благотворителен мач го мислим отдавна, повече от една година. Организирам го заедно с мой партньор, журналист от американския телевизионен канал ESPN. Той от 15 години работи като телевизионен журналист, един от най-добрите е в Америка. Помогна ми да запиша всички мои голове, които вкарах в Америка, написа последната книга за мен. Преди две години направихме фондация, която помага на бедните дечица в Америка и Южна Америка.
-Кои звезди си поканил за двубоя?
-По всяка вероятност ще има двама-трима от България. Преговарям с моите колеги от световното първенство, тъй като оставихме следа от 1994 година в САЩ. От Испания ще дойдат Бутрагеньо, Мичел, Субисерета, Надал, Серхи, Бегиристайн, Салинас. Поканил съм и Джика Хаджи, Попеску, Бенариво, Баджо, Крипа. Водим преговори с Роберто Баджо също да дойде, тъй като част от времето си прекарва в Аржентина. Водим преговори и с Давор Шукер да присъства.
-Спомена Бенариво, вчера бяхте заедно в Парма, видя се и с Калисто Танци?
-Тежко е да видиш човек, който дълги години е свързан с футбола, а сега си е вкъщи. Знаете проблемите, които съпътства “Пармалат” и фамилията Танци. След неговото напускане отборът се разпадна тотално и затова е във втора дивизия.
-Какви спомени пазиш от Италия?
-Не много добри. Аз съм честен, материално всичко бе на високо ниво, получих голямо уважение от страна на Невио Скала, от съотборниците, от всички шефове. Може би негативното дойде, че не можахме де се класираме за Шампионска лига, а стигнахме до УЕФА.
-Барселона е в сърцето ти, няма спор.
-Винаги казвам, че имам няколко отбора в сърцето ми - ЦСКА, националния отбор и Барселона. В тези отбори съм изживял най-големите си успехи. Не мога да подмина и детско юношеския си период – започнах от Марица, после в Харманли.
-Тази година Барселона изглеждаше без конкуренция, но в последните кръгове имаха проблеми и титлата може би е застрашена.
-Седем точки са си седем точки, но трябва да бъдеш реалист. Този отбор само преди 2 години имаше 11 точки преднина и загуби титлата за по-малко кръгове, отколкото сега остават до края. До момента Барселона печелеше своите мачове с шанс, а без шанс няма успехи. Имаше мачове, в които трябваше да загубят. Например двубоя с Осасуна, със Сантандер, с Бетис. В Шампионската лига с Базел у дома. Има някои неща, които резултатите ги затварят, но тези, които сме близо до футбола виждаме, че има проблеми в този отбор и във времето ще дадат резултат. Тепърва започват важните двубои в Шампионската лига. Календарът в първенството е много труден – Барса трябва да играе с Валенсия, Виляреал, Севиля, Атлетико (Мадрид) и Реал (Мадрид). От тези двубои, ако не вземат поне три, ще загубят титлата.
-Реално ли изглежда Барселона да е на финал в Шампионската лига?
-Те имат реален шанс да стигнат на финал. Много пъти съм казвал, че това не е Шампионска лига, това е лига на рекламата и парите. Шампионската лига бе действително такава, когато теглиш от първия кръг съперника и който бие продължава. След 1992 година телевизиите започнаха да плащат много пари, но от това загуби футболът.
-Твърдял си, че държиш много на Ето`о, не си го крил никога.
-Има малко футболисти в света, които в момента радват запалянковците. Той самият многократно е казвал, че ако не е бил футболът, никога няма да се говори за Ето`о. Уважавам го, защото той е работник, не е супер звезда. За мен е един футболист, който мисли дълго, не е индивидуалист, знае кога трябва да помогне на своя колега и на отбора, в който играе. За него целта е как отборът да продължава, не го вълнуват парите, нито славата.
-Гуардиола толерира ли Лионел Меси?
-Познавайки Пеп и нещата как стоят в съблекалнята, едва ли някои би се съгласил, че даден футболист е толериран.
-Защо Лапорта губи позиции сред феновете?
-Това са седем години, през които е начело на клуба. Загуби позиция, когато Барселона загуби първенството преди 2 години. Преди това Лапорта имаше пълната подкрепа от всички нас, от политици, от банките, за да няма сътресения в клуба. Отборът спечели две титли в Испания, стана европейски шампион, но след това дойде моментът, в който тимът започна да отстъпва тези позиции. Загуби първенството, след това загуби второ първенство, две години е без трофей и естествено хората се отдръпват от стадиона.
-Какъв е коментарът ти за Раул?
-Дълбоко уважавам този футболист. Направи първи стъпки, когато Барселона печелеше наред. Помня го, дебютира в един мач Сарагоса – Реал Мадрид. Хорхе Валдано го пусна като титуляр на 17 години. След това той написа историята на испанския футбол. Едва ли някои испанец ще постигне успехите на Раул в следващите 100 години.
-Какво изпитваше когато излезеш на “Сантяго Бернебеу”?
-Омраза (смее се). Какво може да изпитваш? Стадион, на който трудно се играе, няма какво да се заблуждаваме. Стадион, който ти дава напрежение. Страх никога не е имало, защото излизаш и защитаваш интересите на даден клуб.
-Защо английските клубове доминират в Европа?
-Те са по-големи професионалисти във всичко. Имал съм възможност да наблюдавам тренировките на Челси с Моуриньо. За тях голяма плюс е, че се раздават, не ги интересува дали е понеделник или петък. По всяко едно време тренират на сто процента. В Испания караме понеделник, вторник и сряда здраво и след това почиваме и искаме да бием събота и неделя. Английският футбол се промени в последните 10-15 години. Там отидоха много класни треньори – Арсен Венгер, Моуриньо, Раниери. В момента се играе добър футбол, топката се разиграва. ЦСКА, когато елиминира Ливърпул, каква бе разликата? Ливръпул имаше пълна доминация в първия мач, но след това се видя, че ЦСКА имаше сили да ги обърне.
-Защо малко хора се съгласяват да работят с децата в България?
-Направихме школата в Етрополе, защото имаме условия. Преговаряме и с Пловдив да върнем спортни паралелки, както и в още няколко града. Когато бях за последно в Етрополе поканих министър Даниел Вълчев и той остана учуден от програмите, които развиваме, от базата, която правим, от условията, които създаваме за децата.
-Кога футболът ни ще излезе от кризата?
-Да се надяваме, че новото ръководство ще направи тази крачка. Аз казах, че вярвам на Боби Михайлов, независимо, че имаше много разногласия спрямо него, какво е направил в последните години. Да се надяваме, че новите шефове ще подобрят изявите на детско-юношеския футбол. Нито Гриша Ганчев ще посегне на неговия имидж, нито Николай Гигов ще посегне на своя да тръгне да урежда мачове. Нито кметът на Несебър ще направи така, че с неговото име отборът да влезе в “А” група. Трябва самите те да осъзнаят, че футболът е престиж. Всичко е свързано с материалните бази. Щом има бази, ще има и спорт. Защото какви са базите ни на щангите, на плуването, на леката атлетика и т.н. Трябва лигата да се занимава с футбола, Вальо Михов да управлява. Но дали ще е Боби Михайлов, дали ще е Вальо Михов всичко е в името на футбола.
-Следиш ли ситуацията в ЦСКА?
-Следя я.
-Не ти ли е болно, не е ли парадокс?
-Думата парадокс е малко. Но щом така са решили да бъде до края нека си я карат до края. До днес няма нови собственици. Имаме стар собственик. Говорим, че “Титан” са взели ЦСКА, ще го взимат или са го взели. Ако го взимат, един шут на гъза на Томов и да го няма. Имат си адвокати. Не може публиката и ЦСКА да не знае какво става, да няма никаква прозрачност. ЦСКА е институция, не може да бъде оставен на произвола на съдбата.
-Може ли да се върнеш в клуба?
-Живея в Барселона, времето ще покаже.
-Какви са шансовете ни за световното първенство догодина?
-Шансовете ни са един мач, този в Ейре. Ако победим, ни дава шанс да гоним второто място. Ако загубим, просто ще чакаме следващите квалификации.
-Как издържаш на този ритъм, непрекъснато в движение?
-Хубаво ми е да пътувам, да се срещам с хора, да съм с приятели, хубаво ми е да се занимавам с деца. Когато си близо до спорта, срещаш се с величия от висок ранг, а знаеш откъде си тръгнал. Много малко хора биха си позволили този лукс. Аз не съм душманин на никого.
-Кога Стоичков ще намали оборотите?
-Едва ли в момента ще ги намаля. Такава ми е съдбата, такъв ме и ореолът. Колкото повече движения, толкова по-хубаво./БЛИЦ
