Почернената дъщеря на убития бос на Ботев (Пловдив) Илиян Филипов - Алекс, публикува емоционални думи във "Фейсбук" след загубата на баща си. Бизнесменът има син, две щерки и три внучета.
Извънредно в БЛИЦ: Убиха боса на Ботев (Пловдив)
Публикацията на Алекс Филипова:
"Баща ми беше извънземен. Беше недостижим. От малка съм го имала за най-големия идеал и мечта. Отговорността му, мисленето му и постоянството му ме вдъхновяваха. Обичта му, близостта му и отношението му ме караха да се чувствам като най-голямата късметлийка. Винаги съм се гордяла с човека, който е. И не говоря за личността “Илиян Филипов” позната на много. Говоря за човека Баща, който е. Винаги ме е учил на труд. Винаги ме е учил на правда. Винаги ме е учил на сигурност. Всички мои решения в живота ми са взимани с мисълта за него и това как да го направя горд и щастлив. И той често го повтаряше… “Ти си моята гордост, Тате”. И след тези думи, всичко имаше смисъл.
Куршум между очите: Данни от аутопсията на Илиян Филипов
Живяла съм щастлива и горда, че го имам. Че го познавам така както никой друг. Колко обичаше да пее, и как пяхме заедно. Колко обичаше да се разхожда в гората, и как се разхождахме заедно. Колко обичаше да ме гушка, да ме лигави, да ме дразни…
Колко обичаше простичките неща, филията с масло и чубрица, и билковия чай, кафето с много мляко. Колко обичаше хората, и как обичаше, когато те го обичат. И колко силно обичаше…
Прокуратурата огласи защо е убит Илиян Филипов, изнесе подробности за арестувания
Все помагаше. Колкото да не им се вярва на някои хора. За него нямаше значение нищо, всички бяха еднакви. Ако чуеше за несправедливост, все се намесваше, приемаше я за своя. И се бореше. Не стихваше. Не спираше. Работеше много. Спеше малко. Хранеше се рядко. Много му се карах. “Гледай повече себе си, гледай здравето си” и той ме уверяваше, че всичко е наред и той е добре. Истината е, че наистина беше добре. Това беше неговото “спокойствие” - да не почива.
И не почиваше. Постоянно мислеше, работеше, питаше, говореше… Енергията му изпълваше цялата стая, а понякога дори стадиони. Прибираше се вкъщи и от вратата споделяше за днешния казус, среща или идея. Възхищавала съм се как успява да мисли за всичко, да влиза от тема в тема, да смята като калкулатор, да намира винаги решение и то бързо.
Освен всичко дотук, много пъти е правел грешки, или аз съм ги имала за такива. За много хора някои от решенията му невинаги са били правилни. Справедливостта е субективна. Но истината е, че умееше да те накара да повярваш в неговата справедливост. И да му простиш. И днес му прощавам.
На всички, които ме познават: Знайте, че ако някога съм ви докоснала по някакъв начин дори за момент, то това е било заради него - всичко, което съм, го дължа на него и майка си. Винаги съм искала човека, който съм, да отразява тяхната човечност и доброта.
На всички, които споделиха история с него, или му пожелаха светъл път, и подкрепят мен и семейството ми… Благодаря. Думите ви и съпричастието ви наистина ни помага.
Отделно, благодаря и на цялата ботевистка общност за снощи, за организацията и за всичко останало.
Яд ме е, че ми е отнет.
Яд ме е, че последните му думи към мен бяха “Лека нощ, миличка, до утре”
Утре дойде. И него го няма.
… Беше извънземен. Беше недостижим.
Вчера разбрах, че беше просто човек.
Лети високо, Тате.
Време ти е да почиваш.
Обичам те.
Твоята Сисанка".
