Големият талант на Локомотив (Пловдив) Александър Александров гостува в студиото на БЛИЦ Live за първото си обширно и откровено интервю. 19-годишният полузащитник разказа с подробности за инцидента, сполетял го в дербито срещу градския съперник Ботев (Пд) на 13 септември. Синът на легендата Александър Александров се контузи тежко и последва операция. 
„При един сблъсък с бека на Ботев костта се пукна. Усетих парене и болка, но тъй като бях последна смяна, исках да доиграя мача – отборът беше на първо място. Минути след това, стъпвайки при подаване, ясно чух как костта се чупи и се размества. Въпреки това доиграх срещата на адреналин“, разказа 19-годишният Александров за кошмара.
След инцидента му е поставена титаниева пластина с 8 винта. Самият той обаче гледа на изпитанието философски, след като баща му му припомня невероятно съвпадение: „Баща ми ми разказа, че точно една година преди да стане Футболист на годината на България, на същия този стадион и в същата зона на терена, като играч на Левски срещу Ботев, също си чупи крака. Върнал се е по-силен, това е моят пример“, коментира талантът на Локомотив (Пд).
Алекс, преминал през школ
ата на Ботев, благодари на привържениците и на двата пловдивски клуба за огромната подкрепа след тежката контузия. „В такива тежки мигове виждаш, че клубните цветове нямат значение. Футболът трябва да бъде празник и да обединява, а не да ражда омраза“, призова младокът.
Александров-младши не скри и голямата семейна мечта, свързана с италианския колос Ювентус: „Баща ми винаги ми е казва "Аз не о
тидох в Ювентус навремето, за да можеш ти един ден да имаш шанса да играеш там". Ако някога получа такава оферта (б.р. - от Ювентус, Милан, Барса или Реал), въобще няма да се замисля. Искам да постигна онова, което той не успя.“
Талантът разказа още, че учи висше образование специалност „Бизнес и администрация“, тъй като мисли за бъдещето си извън футбола.
Акценти от интервюто:
02:18 – 02:33: „Аз мисля и горя във футбола... адреналин, всичко, и искаш да се докажеш... въобще даже не ми беше преминало през ума, че трябва да поискам смяна или да изляза от терена.“
26:06 – 26:23: „Баща ми се сети, че точно една година преди той да стане футболист на годината... на същия стадион, от същата страна... с Левски срещу Ботев, си чупи и той крака. След дълго възстановяване той се връща и показва, че се връща по-силен и по-силен.“
26:55 – 27:00: „Винаги ми е казвал, че той не е отишъл да играе в Ювентус, за да може аз да имам възможността там да играя.“
27:12 – 27:20: „Не бих се замислил (при оферта от Ювентус), ще приема, защото искам по някакъв начин да постигна това, което той не е успял да постигне...“
17:44 – 18:01: „Не се чувствам, че по някакъв начин съм сянка на името на баща ми... Не го правя за това, че искам да бъда по-добър или по-голям от него. Правя го за това, че имам мечта и си я следвам.“
06:23 – 06:28: „Когато имаш качество, нямаш характер и не се трудиш - те са просто качества.“
11:38 – 11:53: „В такива моменти наистина се вижда, че не са важни цветовете... няма значение дали си в Ботев, или в Локомотив.“
12:12 – 12:22: „Дербито трябва да бъде един празник, една наслада за футболистите, за хората... да обичаме играта, защото тя обединява.“
13:30 – 13:41: „Сигурен съм, че и в момента има деца със същите качества, обаче проблемът е, че не се разчита на тях. Не застават зад тях треньорите, клубовете, ръководството...“
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ
Оператор: ПАТАРИНСКИ LIVE
Снимки: ГЕОРГИ КОЛЕВ
Монтаж: АНТОН ТОНЧЕВ
