Дейвид Фишеров, който през миналия месец стана европейски шампион по вдигане на тежести при 102-килограмовите, гостува в предаването „Код Спорт“ по RING. Натурализираният австриец говори перфектен български, чувства се като у дома си в Пловдив и мечтае за още по-големи върхове. Предлагаме акценти от интервюто с Фишеров:
- Дейвид, как ви влияят в националния отбор постоянните проблеми и борбата за власт в българската федерация? Как си обясняваш, че въпреки абсурдите и проблемите, България направи фурор и триумфира на първо място в отборното класиране на европейското в Тирана?
- Реално гледаме да не ни влияят, защото тогава резултатът става по-лош. Благодарение на Иван Иванов, той гледа нещата да не стигнат до нас, за да можем да се готвим нормално. Ние им показахме, резултатите бяха доста сериозни и то благодарение на него.
- Роден си в крайдунавското градче Кремс в Австрия преди 23 години. Как и защо Дейвид Фишер стана Дейвид Фишеров?
- Исках да се реализирам като голям спортист и това просто нямаше как да се случи в Австрия. Реших, че трябва да стана българин, за да стигна мечтите си.
- Каква е атмосферата в националния отбор сега, има ли силен колектив?
- Колективът бих казал е доста силен. За европейските първенства има десет места и ние 12-13 човека се бием за тях. Всеки от нас има амбицията да спечели медал. Всички сме добри приятели в отбора. Отношенията ни са добри, тренировките си вървят. Затова и колективният резултат е толкова добър.
- Защо избра вдигането на тежести? Казват, че това е по наследство.
- Баща ми беше щангист. Дядо ми, лека му пръст, беше президент на клуба. На 6 години влязох в залата и така се развиха нещата.
- Как премина процедурата по взимането на български паспорт? Кой ти помогна и как реагираха роднините ти на тази стъпка?
- Реално в началото ми помогна Армен Назарян. Той ми даде една много добра адвокатка, тя ми помагаше за документите, после Иван Иванов ми помогна и за осем месеца станах български гражданин. Роднините винаги са ме подкрепяли и така ще бъде за в бъдеще.
- Някак незабелязан сякаш остана фактът, че сестра ти Сара ликува с бронз на европейското в Тирана. Тя е две години по-млада от теб, но вече има на сметката си три медала от континентални шампионати. Разкажи ни за нея…
- Тя започна доста рано с щангите. Мисля, че беше на 7 години. Тренира сериозно и резултатите си дойдоха. При жените е малко по-лесно, отколкото при мъжете, защото конкуренцията не е толкова силна. Но момичето е доста дисциплинирано и това си личи.
Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, РИНГ
