Сайтът на Литекс продължава да публикува интервюта с футболисти и шефове на "оранжевите". Дойде ред на капитана Ивелин Попов. Халфът, който е част от националния отбор на България от събота е на почивка в Боровец с приятелката си. Въпреки ваканционния период, роденият в столичния кв. "Разсадника" полузащитник не спира да мисли за футбол.
- Успешна или не бе 2008 година за вас?
- Разбира се. Взехме Купата на България. Представихме се добре в миналото първенството. Сега е същото. Изиграхме четири мача в евротурнирите, от които не трябва да се срамуваме. Аз попаднах в националния отбор. Годината е успешна отвсякъде.
- Какви са шансовете на Литекс за титлата?
- Шансове има. И то не са малки. Ще преследваме титлата до край. Знаете, че аз лично трудно се примирявам с второ, трето или четвърто място. Винаги искам да съм първи. Същото важи и за колегите ми. Моята цел, както и тази на момчетата, е да се подготвим добре по време на лагерите в Дубай и Анталия и да атакуваме първото място. Ще работим само за шампионската титла. Обещавам. Вече узряхме достатъчно, за да знаем кое ни е приоритет. Не сме деца, въпреки че сме млад отбор. Просто знаем какво искаме.
- Кога Литекс ще придобие класа, която ще му позволи да играе като равен с равен с тимове от Западна Европа?
- Още това лято. Литекс се развива добре. Въпрос на време е да играе като равен с равен срещу отбори от ранга на Астън Вила. Спомняте си мача с англичаните в Ловеч. Една грешка провали всичко. Виновни за нея сме всички. Не един. Но това е минало. Нека гледаме напред. Надявам се, че през лятото Литекс ще бъде равностоен на който и да е отбор от Европа, без грандовете. Особено при новия формат на турнира за Купата на УЕФА и Шампионската лига.
- Какво мислите за треньора Станимир Стоилов?
- Откакто пое тима, в Ловеч се работи по европейски. Действаме като големите отбори. Станимир Стоилов се опитва да промени мисленето ни. И успява. Той наистина е голям треньор.
- Мъри ли е най-добрият треньор, с когото сте работил?
- От всеки треньор, с когото съм работил, съм научил доста. Но Станимир Стоилов е много добър психолог. Знае как да подходи с всеки футболист. Разговаря в всеки от нас. Мъри умее да кара играчите да дават от себе си максималното, на което са способни.
- Капитанската лента промени ли ви?
- Разбира се. Вече съм по-отговорен. Момчетата виждат в мен човек, на когото могат да разчитат. Капитанът по принцип е първия помощник на треньора. Той е свръзката с ръководството. Просто има много отговорности. Смятам, че засега се справям като капитан.
- Надявате ли се новият селекционер на националния отбор да разчита на вас в квалификациите?
- Честно да си призная – да. Журналистите не веднъж коментираха, че със силните си игри заслужавам място в националния отбор. Смятам, че направих един добър сезон, колкото и нескромно да звучи. Заслужено намерих място в националния отбор. Заслужавам още повиквателни.
- Може ли националният отбор да се класира за световното първенство в Южна Африка?
- Според мен – да. В България има страшно много талантливи футболисти. Някои са по-затворени, други – по-отворени. Важен е подходът към всеки един от тях. Ако е правилен, сто процента ще има позитивни резултати. Играчите и треньора трябва да намерят общ език, както го прави Станимир Стоилов в Литекс. След това ще играем мач за мач, без да правим кръчмарски сметки. И така ще имаме шансове за класиране на световното.
- Постоянно сте спряган за трансфер в различни клубове от Европа и света. Това влияе ли ви по някакъв начин?
- Не, по никакъв. Всеки може да си пише каквото поиска. Аз съм щастлив в Литекс. Радвам се, че съм футболист на този отбор. Вече три години съм в Ловеч. Дал съм много, но ще давам още, за да радвам феновете.
- Защо понякога реагирате толкова импулсивно след гол?
- Понякога съм доста изнервен. Не разсъждавам с главата си, а със сърцето. Впоследствие осъзнавам, че съм сгрешил. Но извиненията са ми трудни.
- Как вървят нещата в личен план?
- Всичко е наред. С приятелката ми отиваме да си починем на Боровец.
- Да очакваме ли скоро сватба?
- Нищо не се знае. Още не сме мислили за сватба. Но на двама млади не им е нужен един подпис в риуталната зала, за да узаконят любовта си.
