Поредният ден, в който Мариян Христов пътува от София до Ботевград, за да проведе тренировка с родния си Балкан. Имаме уговорка с бившия национал и настоящ изпълнителен директор на тима от Ботевград да се видим, за да даде интервю специално за агенция БЛИЦ. Ето спомените на Мариян за първите му мачове в окръжните групи, двубоите в националния отбор, престоя в Германия, участието в груповата фаза на Шампионската лига. Няма как да подминем и най-актуалната тема – утрешния мач срещу световния шампион Италия, както и завръщането му на терена като футболист.
-Марияне, утре предстои мач срещу Италия, имаме ли шанс срещу световния шампион?
-Двубоите срещу такива съперници са най-лесни. Те ти позволяват да си подаваш топката свободно, да разиграваш. Трудното е пред тяхното наказателно поле, защото там играят много твърдо. В никакъв случай не са по-добри от нас. Защо да са по-добри? Всичко преди двубоя е на хартия, този е по-добър, онзи разполага с такива играчи и т.н. Като се свири началният съдийски сигнал, нещата стават 11 на 11.
-На италианците ще липсват основни играчи. Това наш плюс ли е?
-Това е национален отбор, няма значение кой е отпаднал и кой е тук. Всичко е спекулиране. Италианците се застраховат, че им липсват някои футболисти, ако се издънят например. Ние пък постоянно нагнетяваме напрежение, че на всяка цена трябва да ги победим. Някои път е много по-лошо, когато липсват титулярите, защото на тяхно място влизат момчета, които искат да се доказват и ще играят два пъти по-нахъсано.
-На европейското през 2004 година загубихме с 1:2, можеше ли да стигнем поне до равенството?
-Ние тогава бяхме по-добри. С нищо не ни превъзхождаха. В края на мача имахме няколко опасни контраатаки, от които можехме да вкараме, но ние получихме попадение.
-Прогнозата ти за утрешния двубой?
-Преди мач винаги заявявам, че България ще победи. Кажеш ли, че отборът или страната ти ще загуби, това не мога да го приема. Даже смятам, че 2:0 или 3:0 е съвсем нормално да ги бием.
-Защо сегашното поколение, което игра на Евро 2004, вместо да трупа повече опит и да се класира на големи първенства, няма успехи?
-Самото ни класиране е голям успех и трябва да се оценява. Преди години като играехме на световно или европейско, се искаше от нас непременно да продължаваме напред. Сега на много хора им се искат подвизите от САЩ`94 да се върнат, но това трудно ще стане.
-Какво пречи на Бербатов да вкара на Италия, какво не достига на този отбор да направи голям мач?
-Бербатов ще стане номер едно по отбелязани голове, но мачове с противници като Андора и Малта ще има още много. Би трябвало нищо да не му пречи. В България много се спекулира, че националният отбор зависи само от двама или трима футболисти. Останалите момчета ги подценяват, не ставали за нищо. Много е грешно това, защото отстрани на хората им се струва, че е много лесно да си на терена. За съжаление обаче не всеки може да си изкарва хляба с футбол. Ето, аз знам, че не мога да стана нито учител, нито сервитьор, защото за всяка професия си има точните хора.
-Бил ли си се на тренировка, на терена или в съблекалнята?
-Чак да съм се бил – не. Имал съм спречквания.
-Носят се слухове, че не си оставал длъжен на Христо Стоичков?
-Аз обичам футболисти, които са мъжкари. Може и да е имало спречквания между нас, но сега сме големи приятели. Това означава, че сме мъже, защото не може в един отбор да няма разногласия. Има хора, които цял живот помнят твоя лоша постъпка и се опитват да ти направят мръсно, докато си жив.
-Играл си на световното първенство във Франция през 1998 година, провал ли бе представянето ни?
-Като резултати може би да, но самото ни участие е успех. Когато се класираме на даден форум, веднага започваме да правим сметки, как ще минем групата, кои отбори са по-слаби от нас, че ще е провал, ако не прескочим групата и т.н. Аз съм реалист, самото ни класиране е успех. Да се види българското знаме на такъв форум е постижение.
-Защо не вървяха нещата с Христо Бонев като национален селекционер?
-Защото имаше прекалено голяма самочувствие. Уважавам го много, защото като футболист е бил невероятен. Когато тренираше с нас, правим квадрат например, беше най-добрият, личеше му. Но времената се менят и не може да си мисли, че е 70-а или 80-а година, когато той е играл и да има същото самочувствие.
-Един ден би ли станал част от ръководното тяло на българския футбол?
-Лошото в България е, че когато назначат даден човек на висок пост, почти никога не зависи всичко от него. Така е в почти всички клубове. Просто те поставят там и трябва да правиш, каквото ти кажат. Всеки човек иска да израства в дадена област. Дай, Боже, занапред да се даде шанс на още хора да опитат, да влязат в Изпълкома и да променят нещо. Аз обаче не се бутам по вестниците, та какво остава в БФС. Обичам да се мисли трезво, да се преценяват нещата, а не само като да кажем, че сме в управата.
-Преди няколко дни Гриша Ганчев предложи в Изпълкома да влязаг собствениците на клубове, а не президентите. Твоето мнение какво е?
-Вътре трябва да са изпълнителните директори. Това са хората, които се занимават с футболните дела в един клуб. Президентите или спонсорите са хора, които им е кеф, обичат футбола, но дотам. Повечето нито са били във футбола, нито разбират от футбол.
-Как се почувства отново с фланелката на Балкан, отбеляза и гол срещу Марек?
-Виж, че не мога да тичам (смее се). Не е много трудно да отбележиш на Марек, но в моето положение си е радващо. Винаги е хубаво да видиш топката в мрежата на съперника, но не това е най-важното. Хубаво е, че отборът победи.
-Доставя ли си удоволствие работата ти в Балкан?
-Да, ако не беше клубът, нямаше никога да се занимавам с футбол. За друг отбор в „Б” или във „В” група не бих работил.
-Помниш ли първия си мач с екипа на Балкан?
-Беше в „А” окръжна група и гостувахме в гара Бов. Това бяха незабравими моменти. Не е като сега, тогава се играеше съвсем друг футбол, ходиш по села и паланки, хората отстрани викат, крещят, но беше хубаво.
-За какви премии си играл по онова време? В Ботевград въобще имало ли е премии при победа?
-Е, и тогава имаше някакви бонуси. Парите бяха съвсем други, не мога да ги сравнявам с тези в момента. Сега удоволствията са много повече. Човек свиква и с малко, и с много.
-Играл ли си не за пари, а за две каси бира или за две агнета например?
-Тук никога не е имало чак такива неща, не сме имали овчари, които да ни дават овце след мачовете. Но като погледнеш реално, сме играли точно за това. Дали ще играеш за две каси бира или ще ти дадат пари да си ги купиш, е все едно и също.
-Участвал ли си в уреден мач?
-Не съм или не съм знаел. Такива далавери ставаха в Левски, но аз, когато бях в отбора, нямаше кой знае колко пари.
-Как е по-лесно да се уреди мач – на ниво президенти или чрез „хващане” на играчи?
-Никога не съм го правел, за да знам. Предполагам, че всичко става между президентите и после този, който е взел пари, раздава на някои играчи или на целия отбор. Понякога обаче не става и за пари, а да помогнеш на даден отбор. Той пък да ти върне следващата година. Така говорят, но аз нямам никакви доказателства. В България всеки говори за нагласени двубои, но когато дойде време да се извадят доказателства, всеки мълчи.
-Съдията Христо Ристосков обаче има някакви записи?
-Той не разполага с никакви доказателства, какво има той? Аз чух, че на тези прословути записи става дума за даване на пари, за да може даден съдия да се издигне в йерархията. Много започна да се спекулира. Тези, които започнаха скандала, просто бяха ядосани, че са изхвърлени от съдийството и се правят на интересни.
-Точно тези ли рефери трябваше да оправят родното съдийство?
-Те, както и всички останали, са взимали в миналото, в това няма спор. Сигурен съм. Никой от президентите обаче няма да излезе пред медиите и да каже: „Аз съм му дал на този съдия пари”, защото по този начин и той си слага главата в торбата. Съдиите много добре знаят този факт и затова надигат глас.
-Връщаш ли се назад в годините, когато стана шампион с Кайзерслаутерн?
-Това са незабравими моменти. В Германия манталитетът на хората е съвсем друг. Там като дойде събота и неделя, настава празник за градовете. Няма значение в слаб или силен отбор си, семействата идват на стадиона, за да разпуснат, водят си и децата.
-Какво ще кажеш за Ото Рехагел?
-Аз няма какво да коментирам, те хората са го казали – Крал Ото (казва го на немски). Такъв мотиватор като него няма никъде. Той така може да обедини един отбор и да извлече максимума от даден играч, че никой не го е правел. Болно ми е, че сега Кайзерслаутерн е във Втора Бундеслига. Това е отборът, който следя в чужбина и ще го правя доживот. Ако не влязат отново в елита тази година, ще го направят догодина, защото това е клуб с традиции.
-Кой мач никога няма да забравиш?
- В един от последните кръгове на шампионския ни сезон спечелихме срещу Байерн (Мюнхен) с 2:0 и аз вкарах един от головете. Когато побеждаваш такива отбори, няма как да забравиш. Като се замисля, ги помня всички двубои. В шампионската година почти всеки двубой беше интересен. Имаше такива, които губехме с 0:2 и обръщахме до 3:2 или 1:3 и обръщаме 4:3 за 15 минути. Публиката тогава полудяваше.
-Играл си и в групите на Шампионската лига. По-особено ли е?
-Разбира се, само като чуеш музиката на Шампионската лига и знаеш, че си на съвсем друго ниво, излизаш срещу шампионите. Тогава прескочихме групата, но имахме нещастието да се паднем точно срещу Байерн. Те ни познаваха много добре. След два сезона стигнахме полуфинал за УЕФА, но отпаднахме от Алавес. Тази година беше големият ни шанс, защото финалът се игра в Дортмунд и щеше да е интересно да излезем в Германия срещу Ливърпул. Подценихме обаче Алавес, а и те точно тогава бяха във формата на живота си. Този отбор повече никога няма да има такива футболисти.
-Какво те кара да се връщаш на терена?
-Удоволствието, всеки футболист изпитва тръпка да е на терена. Едно и само да тренираш, съвсем друго е де играеш. Наистина, сега е в „Б” група, но за мен няма никакво значение, аз мога и в „А” окръжна да съм футболист.
-Как преодоля всички контузии през годините, кое ти помогна най-много?
-Аз имам много силно семейство. Съпругата и децата винаги са ми давали кураж. На всеки, както и на мен му е минавало през главата да се откаже. Но сядам и като помисля трезво си казвам, в крайна сметка това е моята професия и с това си изкарвам хляба.
-Страх ли те е от нещо?
-Единствено ме е страх, когато имам проблем в семейството, с децата ми. Иначе мен никога не ме е било страх. Дори и кракът да ми чупят, това са неща, които се оправят.
-Обичаш ли чалгата, как се забавляваш?
-О, това са минали неща, някога бяха купоните. Преди си спомням, че не спяхме по цели нощи и после тренирахме, но имахме повече сили. Сега съм човек на семейството. Докато бях в Германия беше малко по-трудно с празненствата. Там на хората всичко им е предначертано. Те знаят, че на еди коя си дата има празник и пият до припадък.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ
