Напоследък все по-често чуваме от телевизионните журналисти, особено от спортните коментатори, натрапчивата употреба на притежателното местоимение „свой“ във всичките му форми.
„ЦСКА започва днес своята защита на Купата на България“, „Мениджърът на Манчестър Юнайтед Майкъл Карик направи две промени в своя състав за мача от Шампионската лига“, „Защитникът на Хетафе Джене Джаком изчисти топката със своя опорен крак“, „Футболистът на Селтик вдигна своята ръка и неволно закачи топката“… И всичко това в ситуации, в които притежанието е повече от очевидно.
Разбира се, няма граматическа грешка в думата „своя“, но в подобни случаи „изчисти топката с левия си крак“ звучи напълно естествено, а често е достатъчно и само да кажем „изчисти топката с левия крак“.
Прекалената педантичност натоварва изказа с думи, които не добавят смисъл, а само създават усещане за изкуственост. Понякога човек остава с впечатлението, че журналистът не говори свободно, а непрекъснато се самонаблюдава, за да не наруши някакво въображаемо езиково правило.
А всъщност добрият език не се измерва с броя на употребените местоимения. Той се познава по точността, яснотата, ритъма и естественото звучене на речта. Познава се и по липсата на паразити в речника.
Защото да говориш правилно не означава да говориш по-сложно. А понякога, в стремежа си да бъдем прекалено правилни, постигаме обратното — правилното започва да звучи неправилно. Звучи си направо глуповато – все едно зрителят е някакъв малоумник, на когото трябва да поясниш, че когато капитанът на ЦСКА Теодор Иванов рита топката напред, го прави със своя крак, а не с крака на Асен Митков от Левски.
Румен ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ
