Колоездачната обиколка на Италия е най-голямото спортно събитие, което стъпва на българска територия. Днес в Бургас ще бъде официалното представяне на отборите с трите етапа: Несебър-Бургас, Бургас-Велико Търново, Пловдив-София. Спортният журналист Андрей Демирев представи за БНР-Радио София интересен разказ за историята на Джиро д'Италия назад във времето.
Италианският ежедневник "Газета дело Спорт" създава и спонсорира италианското Джиро. Преди това, през 1905 година този вестник организира Джиро ди Ломбардия и пробега Милано-Сан Ремо през 1907. На 13 май 1909 г. на площад „Ди Лорето“ в Милано стартира първото джиро с маршрут от 2448 км. В него участват 127 колоездачи, но завършват само 49 от тях. Фондът за премии е от 25 хиляди лири, стартират само четирима чужденци. И четиримата французи.
Етапите са дълги и тежки, но има 2-3 дни почивка между тях, защото те следват ритъма на излизането на вестника.
Първият победител в Джирото е Луиджи Гана, наричан "Краля на калта", защото се чувствал много добре на кални и прашни пътища. В първите издания на "Корса Роса", както е известна тази обиколка, победителят е определен не по време, а по точки, като се премира постоянството.
През същата 1909 година Луиджи Гана печели и пробега Милано-Сан Ремо и подобрява рекорда на едночасово каране – един поливалентен колоездач. От 1910 до 1912 победител в Джирото отново е Луиджи Гана, като се прилага формулата един ден състезания – един ден почивка. Първият чужденец спечелил джирото е Жан-Батист Дартина, през 1910 година.
Освен с познатото от тура хвърляне на габърчета по пътя, през онези години "Корса Роса" или джирото, се сблъсква и с ред неочаквани препятствия – разкаляни и заснежени пътища, разлети реки, дъжд от домати и псувни от страна на зрителите, когато колоездачите слизат от велосипедите си и ги носят на рамена. Дори стада от бикове атакуват колоездачите близо до Неапол и те се разбягват на всички страни.
Първото джиро, при което победителят е обявен по време, а не по точки, е през 1914 година. То се помни като истинска касапница. Общата му дължина е от 3162 км, разделени на 8 етапа, 5 от които са над 400 км. От стартиралите 91 участници, завършват само 8, временният лидер Азичи изчезва безследно, по-късно намерен на следващия ден полужив в сеното на една ферма. Характерен за това джиро е и рекордът за най-дълго откъсване в историята му, в продължение на 350 км и 14 часа. Крайният победител – Алфонсо Колцолари, печели с огромна преднина от 2 часа пред втория в класирането.
Но бива обвинен, че е дърпан от кола в едно от най-тежките изкачвания. Първоначално е наказан с прибавяне на 3 часа върху времето му, и чак през следващата 1915 година е обявен официално за победител, след почти година разследване.
Много любопитно в историята на джирото е участието на една жена – Алфонсина Страда – една селянка, луда по колоезденето. Единствена жена, карала наравно с мъжете. За да избегне съществуващата цензура през онези години, тя била записана с мъжко име – Алфонсин Страда, за да бъде допусната за участие. Когато се усещат, организаторите искат да я отстранят, но медийният шум и интересът към нея ги принуждава да отстъпят и я оставят да се състезава с мъжете. На първия етап от 300 километра Алфонсина оставя след себе си много мъже. В осмия етап организаторите намират начин да я дисквалифицират, под предлог, че е завършила извън контролното време, но тя не се предава и продължава да кара, макар извън класирането. Проявявайки невероятна смелост и издръжливост, тя стига до финала в Милано и е посрещната като истинска героиня.
А първото женско Джиро е 64 години по-късно.
Една от първите истински легенди на колоезденето и на джирото е Алфредо Бинда, притежател на 12 спечелени етапа в една обиколка, тази през 1927 година, с изключително тежък маршрут, в която стартират 266 участници и се отказват 186 от тях. А през 1929 година Бинда печели 8 последователни етапа. Доминацията му е толкова голяма, че организаторите дори му предлагат 22 500 лири, за да не участва повече, за да има интерес към джирото, защото неговото превъзходство прави Корса Роса предсказуема и скучна. Той е първият колоездач, печелил джирото цели 5 пъти з от 1925 до 1933 година. След него, още само двама души печелят по пет издания на джирото – Фаусто Копи – от 1940 до 1953 и Еди Меркс - Канибала от 1968 до 1974 година.
