На този етап все още мускулатурата ми е доста слаба, изпитвам затруднения с някои движения и болка, призна сноубордистката
„В нашето семейство сме научени да не се отказваме, да се борим и да вярваме". Това сподели Малена Замфирова пред „Нова телевизия“.
16-годишната сноубордистка пострада последната зима при тежък инцидент в Шпиндлерув Млин, след като беше блъсната от скиор. Тя получи множество фрактури и претърпя няколко операции.
„Лекарите казват, че се възстановявам бързо. На този етап все още мускулатурата ми е доста слаба, изпитвам затруднения с някои движения и болка. Може би няма да мога да се върна в Световната купа още през декември, както искахме всички”, призна Малена в предаването „Събуди се“.
Младата състезателка си спомня и първите мигове, след като се е събудила след инцидента.
„Помислих, че съм умряла. След това предполагах, че сънувам. Надявах се по-скоро да сънувам. Когато дойдоха татко и Тери, осъзнах реално какво ми се е случило. Разбира се, болката беше огромна. Но през цялото време вярвах, че всичко ще бъде наред и ще се оправя. През цялото време аз вярвах в себе си, вярвах в лекарите, вярвах в семейството ми. Тази вълна от съпричастност много ми помогна и съм изключително благодарна на всички хора, на всички българи, които ме подкрепиха в този труден момент.”
„Аз съм научена, че спортистът трябва да има къса памет. Минаваме през провалите и продължаваме напред. Така че не, не гледам назад към случилото се. Ситуацията в момента за мен е такава и трябва да се справям с това. Знам, че в Чехия се води разследване по случая, но, честно казано, не мисля много за това и не се интересувам”, допълни Замфирова.
„Два дни ставах и лягах с мисълта, че имам половин дете. Това беше тежък момент за мен, защото тя беше много нестабилна и имаше опция да я въведат в медикаментозна кома, тъй като развиваше белодробен оток. Лекарите бяха изключителни професионалисти и болницата, в която е настанена, разполагаше с изкуствен бял дроб, ако нещата стигнат до там. Да, имаше момент, в който беше много стресиращо за мен. Това бяха 48 часа. Бяха истински стресиращи”, разказа бащата Анатолий Замфиров.
„Можех само да я държа за ръка и да вървя след нея”, споделя братът Тервел Замфиров. „Ние винаги много се подкрепяме в трудните моменти, като аз бях на първа линия до нея още в хеликоптера, в болницата в Чехия, в болницата в Австрия. Държах я за ръка, уверявах я, че всичко ще се оправи”, разказва още той.
