Легендата в скока на височина Стефка Костадинова даде престижно интервю пред италианската медия "Кориера дела Сера".
"Вече седемдесет години България се качва на олимпийските подиуми с колосални борци и щангисти, спечелили над сто медала. Но националният герой на спорта е една висока, елегантна и стройна жена: божествената Стефка Костадинова. Нейните невероятни 2,09 метра в скока на височина (Рим, 1987) устояха 37 години, преди да бъдат подобрени само с един сантиметър от украинката Ярослава Магучих. Олимпийска шампионка през 1996 г. (след среброто през 1988 г.) и двукратна световна шампионка, Стефка беше в продължение на двадесет години председател на Българския олимпийски комитет", пише изданието за една от най-великите спортистки на България.
Как сте, госпожо Костадинова?
— Добре съм. Опитът ми в Олимпийския комитет, който беше много ангажиращ, приключи през 2025 г. Сега си почивам, но това е само преходен период. Не искам да се отказвам от работата за моята страна.
Обиколката на Италия започва от България — държава, която спортно познаваме малко.
- На Запад сме известни с „тежките“ спортове, които са част от националната ни култура. Но се развиваме и в художествената гимнастика, леката атлетика, мъжкия волейбол, биатлона и сноуборда, като най-сетне започваме да използваме планините си.
Кои са вашите водещи спортисти?
- На игрите в Милано–Кортина спечелихме два бронза — в сноуборда с Тарвел Замфиров и в биатлона с Лора Христова. Той е на 21 години, тя — на 23. Последните ни зимни медали бяха отпреди двайсет години.
Всичко ли върви по вода?
- Не. Нужни са много повече спортни съоръжения, повече помощ за децата, които искат да спортуват, повече подкрепа за треньорите. И федерациите също се нуждаят от повече средства, за да работят по-добре.
Кое е по-трудно — да скачаш или да се занимаваш със спортна политика?
- Леката атлетика беше прекрасно индивидуално приключение: мислех само за тренировки и победи. Политиката е сложна и колективна работа: обичам я, защото ми харесва ролята на лидер и защото сърцето ми се стопля, когато правя нещо за своя народ.
На кого трябва да благодарите, че сте станали шампионка?
- На родителите си и на първия си треньор. А също и на самата себе си за упоритостта: вярно е, че по онова време в България освен спорта нямаше много какво да се прави, но аз дълго се борих с крехко телосложение.
Догодина вашите 2,09 м, постигнати на Световното първенство в Рим, ще навършат четиридесет години. Това беше едно от най-красивите състезания в историята на леката атлетика.
- Когато се приземих, бях парализирана от щастие. Помня всяка секунда от разбега, всяка емоция, сякаш са минали само два часа.
В неделя последният български етап на Джирото ще тръгне от вашия Пловдив към София.
- Пловдив е прекрасен град, заобиколен от красиви поля. В неговата история и паметници има Италия и Древен Рим. Насладете се на етапа.
