Цяла Аржентина се вълнува – Лионел Меси слага край на кариерата си в националния отбор, след като донесе толкова успехи и радости на своите сънародници. Лео ще облече за последен 208-ти път синьо-белия екип в приятелския мач с Бенин в нощта на вторник срещу сряда от 2:00 часа наше време. Двубоят може да бъде следен и прогнозиран в сайта на водещия български букмейкър за футболни залози, генерален спонсор на ЦСКА и регионален партньор на Милан.
А дали Меси ще вкара поне още веднъж на прощаване или не – това няма да направи по-лека прощалната вечер на “Естадио Монументал” в Буенос Айрес.
Той постигна толкова много, че има достатъчно основания да бъде определян от някои не само за най-великия аржентински футболист, но и за №1 в историята. При всички положения той държи рекорда за най-много мачове (207 преди двубоя с Бенин) и най-много голове с екипа на “албиселесте” (125). Срещу името на гения от Росарио са записани още редица постижения, които едва ли някога ще бъдат дори доближени от негов сънародник. Но все пак Аржентина е дала на света невероятни играчи, които също не трябва да бъдат забравяни.
Със сигурност не говорим за “Лео и всички останали”, особено що се отнася до първото име в селекцията. И затова не вървим съвсем по хронологичен ред.
Божественият Диего Марадона
За мнозина той продължава да бъде D10S – Бога на футбола, най-великият за всички времена. Диего Марадона е единственият, за когото не можем да твърдим еднозначно, че е засенчен от таланта и титлите на Меси. Да, и двамата станаха по веднъж световни шампиони, но за Лео това се случи на 35-годишна възраст при петото му участие на финалите.
А Дон Диего изведе Аржентина до върха едва на 25 г. при втората си поява на световно. Мондиал ’86 и досега остава символ на това как една изключителна индивидуалност проправя пътя на целия отбор до славата. Марадона бележи 5 гола и добавя към тях 5 асистенции по време на шампионата в Мексико. И за разлика от Меси, в него се съчетават божествения талант и дяволското лукавство – олицетворение за това са двата му гола срещу Англия.
Разбира се, тази генерация имаше и други големи играчи като Хорхе Валдано и Хорхе Буручага, който отбеляза победния гол във финала срещу Германия на “Ацтека” след гениалното извеждащо подаване на Диего.
А Меси мина по неговия път – след триумфа имаше възможност да защитава световната титла в следващия финал, но допусна болезнена загуба. За съжаление след Италия’90 Марадона се плъзна рязко по спиралата на пороците, но въпреки това чисто футболното му величие никога няма да бъде засенчено, като статистиката (91 мача и 34 гола за Аржентина) предава само отчасти огромния му принос за “албиселесте” и значението му за феновете.
Фойерверкът Алфредо ди Стефано
Русата стрела в много по-голяма степен е символ на успехите на Реал Мадрид в първите години на Купата на европейските шампиони, отколкото на родната си Аржентина. А и за националния отбор Алфредо ди Стефано записва всичко на всичко 6 мача, след което носи екипите на Колумбия и Испания.
И тези 6 мача са достатъчно, за да блесне геният му, а “албиселесте” да спечелят Копа Америка през 1947 г. с 6 гола на Ди Стефано. Но след това той просто няма възможност за нова изява, тъй като федерацията на Аржентина бойкотира две поредни световни първенства, както и две последователни издания на Копа Америка.
Генерацията на Марио Кемпес
Аржентина трябва да чака 48 години след първата Световна купа, докато най-после нейният отбор стъпи на върха. Жадуваният триумф става факт през 1978 г., когато страната на пампасите е домакин на форума. А главен герой е Марио Кемпес – той бележи два гола в драматичния финал с Нидерландия, спечелен с 3:1 след продължения. Кемпес става и топреализатор на този Мондиал с 6-те си попадения, като това е звездният миг от кариерата му в националния отбор (43 мача, 20 гола).
Но той не е единственият герой – заслужава да бъде отбелязана ролята на капитана Даниел Пасарела. Смятан за един от най-великите защитници за всички времена, той записва 70 мача и 22 гола с екипа на “албиселесте”.
Ерата на Батигол
След епохата на Марадона – и по-точно в последните години на Дон Диего в националния отбор, настъпи времето на Габриел Батистута. 90-те несъмнено бяха белязани от уменията на вероятно най-добрия централен нападател в историята на аржентинския футбол.
Батигол изведе “албиселесте” до две титли в Копа Америка (1991, 1993 г.), като на два пъти стана и голмайстор на континенталния турнир. Това, което се изплъзна на Ел Анхел Габриел (което може да се преведе като Архангел Гавраил), беше успехът на световно първенство. Но със своите 78 мача и 56 гола – рекорд в националния отбор до 2016 г. (подобрен от Меси), Батистута без никакво съмнение е сред най-славните играчи, обличали някога синьо-бялата фланелка.
Ди Мария – ангелът в помощ на бога Меси
Успехите на Аржентина в ерата на Лионел Меси едва ли биха били възможни без него. Неслучайно Анхел ди Мария получи специална покана за бенефиса на Лео на “Монументал”. Роден също в Росарио, той имаше основна роля за всички успехи в последните 15 години – и за достигането до финала на Мондиал 2014, и за световната титла през 2022 г., както и за двата триумфа в Копа Америка (2021, 2024 г.). Със 145 мача Ангела на синьо-белите отстъпва единствено на Меси и Хавиер Машчерано (147) по изиграни мачове за националния тим, за който отбеляза 31 гола.
Разбира се, през националния отбор на Аржентина преминаха и още редица световни звезди като Серхио Агуеро, Клаудио Каниджа, Ернан Креспо, Хуан Роман Рикелме и Карлос Тевес, славни бойци като Оскар Руджери и Хавиер Санети, забележителен вратари като Серхио Гойкоечея и Убалдо Фильол.
А и след отказването на Меси селекционерът Лионел Скалони може да разчита на играчи от ранга на Лаутаро Мартинес, Хулиан Алварес и Емилиано Мартинес. Но който и да блести оттук-насетне със синьо-бялата фланелка, няма как да засенчи великолепните футболисти, които завинаги оставиха отпечатъка си в историята на аржентинския футбол.
Букмейкърът напомня, че спортните залози са само за удоволствие и към тях трябва да се подхожда отговорно и с внимание, тъй като могат да доведат до развиване на зависимост.
