-Как Уотфорд може да спре Франк?
-Много е трудно да попречим на моето момче да играе по своя начин. Ако играеше само за пари или слава би било по-лесно. Но той не е такъв. Първо и най-важно той играе за своята репутация и за своя отбор. Това е и причината да се гордея с него толкова много.
(В този момент телефонът му звъни – Кажи им само да ме оставят да тичам, татко. Отговорът е: Добре. Ще им кажа да те хванат, ако могат).
-Кога Франк започна за играе футбол?
-Наследи ме в Уест Хям. Беше му трудно с баща като мен. Спомням си един ден отборът му победи. Той бе само на осем години, но аз го критикувах за играта му. Разплака се. Бяхме почти у дома и майка му видя какво съм направил. Пат обаче знаеше, че е за негово добро. Загубата й миналия април бе тежка и за двамата. Тя бе толкова земна, записа го в обикновено училище, въпреки че можехме да си позволим частно. Това бе най-доброто, което направихме за него. Научи се как да отговаря за себе си, стана по-уверен и започна да се справя сам в трудните ситуации. Това е нужно и на футболния терен. Сега като се замисля не съжалявам за това, че му скарах в онзи ден.
-Кога разбрахте, че ще стане голям футболист?
- Откакто бе на 6 знаех, че ще стане велик играч. Отидох на първия му мач и той получи астматичен пристъп. Знаех, какво е, защото имах същите проблеми като млад. Бореше се да си поеме въздух и дори помислих, че ще умре. Той отказа да бъде сменен и доигра мача, в който победиха.
-Вие сте бил бранител, не искаше ли да играе на вашия пост?
-Казах му да е просто бек като баща си. Казах му, че ако наистина иска да прочуе името Лампард, ако иска да е първите страници на вестниците и да опита от славата, че трябва да направи нещо повече. Знаех, че има талант. Казах му, че трябва да вкарва голове. И ако научи да го прави и играе добре в защита ще бъде завършен халф.
-Как мислите, постигна ли го?
-Какво мисля аз? Същото като почти всеки мениджър и треньор по света.
-Защо все още не може да намери място в националния отбор?
-Странно е. Разбира се, че предпочитам синът ми да играе, но и Стивън Джерард е страхотен. Колко такива играчи имаме? Работата на треньора е да намери място на всички. Едва ли е толкова трудно. Ливърпул казват, че искат Стивън да играе по-дефанзивно. Моят Франк знае как да организира играта и да създава положения. Ако се промени схемата може да се използва най-доброто от двамата.
-С какво му повлияха треньорите в Челси?
-Научи много от Раниери. Най-важният урок бе не просто да тича напред, но да мисли, с какво да изненада. Феновете ни намразиха, след като Франк напусна Уест Хям. Баща му и чичо му (б.р. Хари Реднап е женен за сестрата на майката на Франк Пам и е негов чичо) бяха изгонени и той трябваше да си тръгне. За щастие Челси се появи точно преди да подпишем с Лийдс. След Раниери дойде Жозе Моуриньо. Ако Специалният бе начело на Англия нямаше да има проблеми да ползва Франк и Стиви заедно. Жозе говореше много с него. Направи го по-уверен, накара го да обръща внимание на детайлите на играта. Още се чуват по телефона. Ако трябва да коментирам отношенията им той му стана втори баща.
-Само смъртта на майка му ли го накара да откаже офертите от Испания и Италия миналото лято.
-Обсъдихме възможностите за това, какво може да спечели навън. Също така говорихме и за това какво е да си лондончанин. Той трябваше да реши сам, но му казах, че никъде няма да получи любовта, която има в Челси. Няма друго място като дома./БЛИЦ
