Футболният свят загуби поредната си голяма легенда. Знаменитият защитник на Милан и националния отбор на Италия Франко Барези почина на 66-годишна възраст. Новината за смъртта му беше обявена от „росонерите“.
Барези в последно време се бореше със здравословен проблем. Дори преди няколко дни Милан официално опроверга информация за неговата кончина. Сега обаче черната вест е факт и потресе футболната общественост.
През август 2025 г. Франко Барези претърпя операция за отстраняване на белодробен възел и оттогава се подлагаше на имунотерапия. Въпреки сериозното боледуване, през февруари 2026 г. той се появи на препълнения стадион "Сан Сиро" като един от последните факлоносци на церемонията по откриването на Зимните олимпийски игри Милано-Кортина 2026.
WINBET – завишени коефициенти за топ спортни събития (18+)
Франко Барези става част от Милан от 12-годишна възраст и никога не напуска клуба. Цялата му кариера при мъжете (1977-1997 г.) преминава с екипа на „росонерите“, с които печели шест шампионски титли на Италия, четири Суперкупи на страната, три пъти става носител на КЕШ и по два пъти на Суперкупата на Европа и на Междуконтиненталната купа.
Защитникът играе за националния отбор на Италия в периода 1982–1994 г. За това време изиграва 81 мача и бележи един гол. Разписва се във вратата на СССР при победата с 4:1 в контрола, играна в Бари на 20 февруари 1988 г. С „адзурите“ е световен шампион за 1982 г. Има още сребърен (1994) и бронзов (1990) медали от световни първенства. През 1989 г. завършва на второ място в анкетата за „Златната топка“.
КРАТКА БИОГРАФИЯ НА ФРАНКО БАРЕЗИ
Свикнал да се справя с препятствията, Барези още като момче показва изключителен характер. Той се откроява в Унионе Спортива Ораторио (USO) от Травалято, градче в провинция Бреша. На едва 14 години остава сирак, а през 1974, по препоръка на ръководителя на USO Гуидо Сетембрино, се присъединява към семейството, което никога повече не напуска – Милан. Джузепе, по-големият му с две години брат, фен на Милан, постъпва в младежкия отбор на Интер. Франко, отявлен привърженик на "нерадзурите", е привлечен от "росонерите", след като е отхвърлен от любимия си отбор, защото е счетен за прекалено крехък. В този случай именно интуицията и хитростта на Итало Галбиати, останал впечатлен от техниката на Франко, променят хода на събитията. Руси коси, добри крака: почти ефирният му вид и елегантността на докосването често заблуждават противниците, за да ги накарат да променят мнението си още при първия сблъсък. Масажистът Мариконти му лепва прякор – Пишинин, което на милански диалект означава "малък", и който ще се превърне в негова незаменима запазена марка.
Първият скок в кариерата му се случва при Нилс Лиедхолм на треньорската скамейка, който през 1978 година дава дебют на Франко в Серия А на 23 април: мачът завършва с 2:1 за Милан. Но шведският треньор не пуска Барези в първия отбор просто като талисман, той залага сериозно на него, дотолкова, че го превръща в един от главните герои на следващия сезон, завършил със спечелването на толкова дългоочакваната и почти прокълната титла. Веднага става ясно, без никакви съмнения, че Барези не е станал шампион на Италия случайно. Всъщност един от неговите поддръжници е никой друг освен Джани Ривера, лидерът, който вижда в младия защитник качествата на световна класа. Не става въпрос само за техника, а за характер и талант. До такава степен, че самото "Златно момче", по време на мач от турнира "Град Милано" на "Сан Сиро" срещу Фламенго, чува Барези да го вика: "Е, ще ми я подадеш ли?". Ривера не се обижда, а напротив – одобрява с пълна сила смелостта на Франчино, интуитивно усеща, че мълчаливият либеро не само умее да борави с топката и да ръководи отбраната, но и знае как да се наложи. До такава степен, че едва на 22 години Барези е повишен в капитан на "росонерите".
Защитникът редува огромни удовлетворения със силни разочарования. Първото изпадане след скандала "Тотонеро" е тежък удар. Незабавното завръщане в Серия А му позволява да се отличи в националния отбор на Енцо Беардзот. Франко продължава възходящия си път, но го очаква още един удар. Той се заразява с вирус, който го принуждава да спре за три месеца и половина: мнозина се питат за бъдещето му, което виси на косъм на 21 години, но той реагира и се връща в игра, по-решителен от преди. Без обаче да може да избегне още едно петно, още едно изпадане, през 1982 година. Въпреки това той е повикан в състава на "адзурите" за Световното първенство в Испания. Барези е заместник на друга легенда, Гаетано Ширеа: не влиза в игра, но въпреки това завършва с триумф, спечелвайки световната титла на финала в Мадрид.
На вълната на световната еуфория Барези е ухажван и търсен от големите клубове, вече е достигнал статута на изгряваща звезда, но въпреки че е могъл да се поддаде на отличните оферти на конкурентите, той остава в Милан. Неговата непоколебима вярност се възнаграждава с лихвите през следващите сезони. Франко остава стълбът на един колектив, който за съжаление страда от честите корпоративни бури. Докато през 1986 на сцената не се появява Силвио Берлускони: той спасява клуба от фалит и стартира амбициозна програма за възстановяване, която в началото предизвиква не малко недоумение дори сред самите играчи. Другият повратен момент настъпва през 1987 година с пристигането на Арриго Саки. Началото с треньора от Фузиняно не е лесно, но впоследствие Барези се оказва един от най-добрите изпълнители на футболната философия и идеите на Саки. С привличането на Гулит и Ван Бастен през 1988 Милан отново печели титлата, а през 1989, с пристигането на Рийкаард, отборът дори триумфира в Купата на шампионите. Историческите победи дават тласък на "червено-черната" машина; това са години на безспорно господство, особено в Европа, с повторение на успеха през 1990 година. Барези вдига трофей след трофей, но никога не губи самообладанието си: той не вика, достатъчно е да те погледне и вече знаеш какво трябва да направиш, без да се налагат какви ли не спектакли. Толкова са големи неговата всеотдайност към каузата и неговият ентусиазъм, че той се справя дори с неудобни ситуации, като нощта на мрака в Марсилия, когато се подчинява на диктата на ръководството и напуска "Велодром" заедно с отбора си.
След смяната на Саки с Фабио Капело пред Барези се изправя още едно важно предизвикателство. Мнозина смятат, че той и съотборниците му вече са на финала на кариерата си. Капело, който като играч не е имал особено добри отношения с Барези, засяга гордостта както на лидера, така и на останалите от ерата на Саки. Ходът работи чудесно – отборът печели още четири титли и Купата на шампионите през 1994 г. Междувременно Барези успява да натрупа мачове за националния отбор, като за селекционера Саки той е недосегаем. Франко обаче решава да се оттегли от националния отбор през 1992 г. Арриго го моли да се върне, успява и се оказва прав: Франко е капитан на националния отбор, който през 1994 г. отстъпва след дузпи във финала на Световното първенство срещу Бразилия. Барези е първият, който пропуска от дузпата, и е неутешим – сълзите му на живо трогват всички италианци. Сдържан човек, но със силни чувства.
С Маура, с която се запознава в началото на 80-те години в Тоскана, има двама сина: Едоардо и Джанандреа. Франко напуска националния отбор и има повече време да се посвети на семейството си. Позволява си още един сезон с титлата от 1996, но годините си казват думата. Сезонът 1996–97 не започва добре с Табарес на пейката, а завършва зле с второто мандат на Саки. През юни 1997 Барези решава да се сбогува с терена. Неговата неподражаема фланелка с номер 6 на гърба е изтеглена от обръщение. Франко е назначен за вицепрезидент на клуба и се занимава с отбора Примавера.
През 2002 той си позволява единствения период извън Милан: назначен е за технически директор на Фулъм, който току-що е излязъл във Висшата лига. Приключението му продължава малко по-малко от три месеца поради разногласия с треньора Жан Тигана. Оттогава връзката му с Милан е неразривна.
