Лео Меси пусна трогателен пост на профилите си в социалните мрежи, посветен на починалия му баща Хорхе.
Само за 45 минути прощалното писмо събра над 600 хиляди лайка във Фейсбук и 3,5 милиона в Инстаграм.
WINBET – завишени коефициенти за топ спортни събития (18+)
Аржентинецът признава, че на финала на Мондиал 2026 срещу Испания едва е стоял на краката си и добавя, че има сериозни съмнения след кончината на татко му дали ще продължи да играе футбол.
Постът на Меси:
Татко, все още не мога да повярвам, че си отиде. Не мога да го приема или по-скоро - не искам да го приема. Много ми е трудно да си представя, че вече няма да те виждам, че няма да си говорим. Знам, че страдаше, че боледуваше, но ни напусна твърде рано. А имаше още много неща, на които да се насладим заедно.
Толкова много ме молеше да играя на последното световно първенство, а точно дни преди началото му състоянието ти се влоши най-много. Беше първият път, когато нямаше да присъстваш на турнир, но мама ми казваше, че ще се оправиш и че ще си добре, за да можеш да пътуваш. Аз ти казвах, че ще стигнем до финала, за да можеш да си при нас, да си на стадиона.
Всеки път, когато приключваха мачовете ни, чаках твоето съобщение. Но не го получавах. Тогава осъзнах, че състоянието ти наистина се е влошило. Въпреки това не спирах да мисля как да стигна възможно най-далеч заради теб, за да ти дам възможност да гледаш още един мач. Стигнахме до финала, а ти не можа да дойдеш. Исках да спечеля, за да ти донеса отново световната купа. Но сега не успях, краката ми на финала вече не издържаха. За пореден път се опитах да се преборя с физическото си състояние, но този път не сполучих.
Когато се върнах в Аржентина, ти си мислеше, че сме загубили финала след дузпи. Не успяхме да поговорим за нищо от всичко, което се случи. Не можа да се насладиш на нищо. Не станахме шампиони, но не знаеш колко се наслаждавахме на всеки мач. Още веднъж, беше прав: трябваше да съм там и да играя на Мондиала…
…Не знам какво ще правя без теб, не знам как да продължа. Аз просто играех футбол, а сега имам сериозни съмнения дали ще продължа да го правя още дълго време. Ти беше до мен от самото начало... Защо не издържа още малко, за да завършим заедно.
Знам, че щастието ти беше да виждаш семейството си, жена си, децата си в добро здраве и да ме гледаш как играя…
Още от малък винаги беше до мен. Водеше ме на тренировки веднага щом се прибираше от работа. На много от тях ме водеше и мама, когато ти имаше неотложна работа.
Разбира се, не пропускаше нито един мач. Колко страдаше, като ме гледаше, и колко се радваше, макар че никога не ме засипваше с големи похвали.
Ти беше баща, приятел и образец за подражание. Винаги беше човекът, който трябваше да бъдеш - въпреки някои упреци или спорове, винаги имаше право. В крайна сметка нещата се развиваха точно както предсказваше.
Ще ми липсваш много, но винаги ще си с нас, и най-вече във възпитанието на децата ми, защото ги уча и възпитавам така, както вие направихте с мен.
Почивай в мир и се грижи за нас отгоре, както го правеше тук. Благодаря ти за всичко. Обичам те, тате.
