Коя е тази професия, в която не успяваш да си свършиш работата, гонят те, но на изпроводяк ти дават милиони?
Нарича се футболен треньор...
Подписва даден специалист с даден отбор и адвокатите му вмъкват в договора баснословна неустойка. Да речем контрактът е за 5 години, но ако бъде прекратен преждевременно по вина на клуба, уволненият получава луди пари – десетина заплати минимум.
В топ 5 на първенствата това е практика. А и не само там. Някои специалисти вече лежат на стари лаври.
Жозе Моуриньо е най-яркият пример. В последните години, където и да отиде, провал. Най-силен и крещящ беше престоят му във Фенербахче. Дундуркаха го като крал, пардон – като султан. Живя в палати, в приказни покои, взимаше невиждана заплата. Накрая целите не бяха постигнати – без титла, без Шампионска лига и през август 2025 година „фенерите“ му светнаха пътя към изхода. Муха го ухапала… Моуриньо си тръгна и прибра неустойка от 15 милиона евро.
Любопитен детайл е, че освен рекордната компенсация, след напускането на Истанбул, Моуриньо остави и сметка от близо 747 000 евро за 15-месечния си престой в луксозен апартамент в хотел Four Seasons (бивш османски дворец), която клубът трябваше да покрие.
После Специалния се върна в Бенфика. Пак провал, пак лапане на неустойки и поредно завръщане. Този път в Реал Мадрид. Както е тръгнало, там се очертава същата картинка – без титла във витрината, но с много пари в джоба.
Пука му обаче на Жозето. Общите приходи единствено от компенсации при уволнения по време на треньорската му кариера са надхвърлили границата от 108 милиона евро. Представяте ли си – за несвършена докрай работа и неизпълнени заплати си гушкаш там едни 100 милиона, пък каквото било, било…
Такива случаи из Европата колкото щеш. В Англия е същата работа. Вижте го прехваления Роберто де Дзерби. Подписа петгодишен договор с Тотнъм, едва го спаси от изпадане, а сега „шпорите“ кретат на дъното във Висшата лига. Въпреки хвърлените милиони за нови попълнения и въпреки годишната заплата на италианеца от 14,3 милиона евро. Ако пък тръгнат да го уволняват заради ужасяващото класиране, ще трябва да му платят 50 милиона евро.
Как да не ти се иска да си на мястото на Дзерби, Специалния и някои други специални треньори. Като Рубен Аморим, който след провала си в Ман Юнайтед сега е с единия крак уволнен и от Милан. И с един вече сак с пари, разбира се. Не заради спечелен трофей обаче.
Вижте колко нелепа е футболната реалност на фона на обществените норми. Ето няколко примера от други професии, където има и заложени животи.
В реалния свят: Ако лекар сгреши операция или постави грешна диагноза поради некомпетентност, той е съден за медицинска небрежност, губи лекарските си права и плаща милиони за обезщетения.
Във футболния абсурд сценарият би бил такъв: Хирургът прави неуспешна операция, болницата го уволнява, но е длъжна да му изплати всички заплати до края на 5-годишния му договор, след което той веднага започва работа в друга болница за същите пари.
В реалния свят: Ако архитект проектира сграда, която се срути или покаже конструктивни дефекти, неговата фирма бива съсипана от дела, лицензът му се отнема, а застрахователите отказват да го покрият.
Във футболния абсурд сценарият би бил такъв: Сградата пада, инвеститорът уволнява архитекта, но му изплаща 20 милиона евро неустойка за прекратения договор, а архитектът си тръгва червив с пари.
В реалния свят: Ако един учител не се справя, показва слаби резултати, учениците му масово се провалят на матурите, а в класната стая цари хаос, той бива уволнен дисциплинарно или договорът му просто не се подновява. Единственото, което получава, е предизвестие от една заплата (в най-добрия случай) и петно в биографията, което затруднява намирането на следваща работа.
Във футболния абсурд сценарият би бил такъв: Учителят по математика поема елитен клас, гарантирайки отлични оценки. След шест месеца обаче целият клас има двойки, а на родителската среща избухва скандал. Директорът го уволнява, но училището е длъжно да му изплати всички заплати до края на 5-годишния му договор (възлизащи на милиони), „защото проектът не е проработил“. Още на следващия ден съседното училище го наема със същата рекордна заплата.
Защо се получава тази (не)логичност във футбола:
1. Липса на обективни критерии за „лошо изпълнение“ в договора: В реалния бизнес можеш да уволниш някого без неустойка, ако докажеш „тежка небрежност“. Във футбола загубата на мачове се води „спортен риск“, а не правно нарушение. Треньорът винаги може да каже: „Аз работих съвестно, но играчите нямаха ден или съдията сгреши“.
2. Пазарът на отчаянието: Клубовете са подложени на огромен обществен натиск от фенове и медии. Когато са в криза, те са притиснати да привлекат „голямо име“ (като Моуриньо или Де Дзерби) и се съгласяват на безумни клаузи, които агентите им диктуват.
Тъй че, футболен треньор да си в днешно време. В чужбина, разбира се. В България нещата стоят по малко по-различен начин. Но това е дълга тема…
Румен ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ
