Понякога ти идва, като гледаш даден мач, да загасиш телевизора и да си дадеш обещание никога повече да не гледаш футбол. Ама никога! Същото чувство изпитах снощи в онази последна минута, когато по щастлив начин Лука Тони провря топката във вратата на Хофенхайм. Байерн победи с 2:1 чудото на немския (а бих казал и на световния футбол), но колкото и тривиално да звучи, аплодисментите останаха за момчетата на Ралф Рангник. „Селяните” от маргиналното футболно кътче буквално скриха топката на баварския колос. И то в неговия дом, на неговия стадион, пред собствената му публика. Отдавна не бях гледал (а като се замисля – може би никога) някакъв новак, пръкнал се ей така от нищото, да се гаври с тим като Байерн. Хофенхаймци бяха изрядно подредени на плаца като войници на Вермахта – дисциплинирани, тактично грамотни, водени от играещия с две сърца бразилец Луис Густаво, от нисичкия на ръст, но с огромен потенциал Тобиас Вайс и от брилянтния си капитан Компер. И като добавиш към тях фамозния Демба Ба, колоритния и повратлив Обаси и босненския снайперист Ибишевич, се получава една наистина чудесно смазана машина. Немска, която мачка красиво съперника. Но понеже футболът е извън всякаква логика, нелогичното се случи в самия край. По ирония на съдбата минутка преди попадението на Тони резервата Салихович не успя да вкара втория гол, при който победата щеше да отиде при по-добрия тим. Глупаво някак си ми звучат поредните анализи, че Байерн победил благодарение на познатия си и непримирим дух за победа. Че Байерн никога не се предава и може да възкръсне от нищото. Че Байерн е символът на немската психика и воля. Дрън-дрън! Байерн си беше размазан – буквално, преносно и отвсякъде. Баварците победиха единствено и само заради пустия късмет. Играта им бе под всякаква критика, а основната причина, за да не се чувстват господари в собствената си земя, беше чудото Хофенхайм. Дано само тази нелепа загуба не съсипе психиката на един немски мъник, който за няколко месеца бавно и полека порасна с няколко века, както е казал Дядо Вазов в „Под игото”. Такива поражения или те каляват, или те съсипват тотално, след което следва рязък спад и срутване в класирането. Аз специално ще стискам палци на Хофенхайм да оцелее психически в последния есенен кръг срещу Шалке 04. Защото не само германският, но и европейският футбол има нужда от такива отбори.
Накрая искам да благодаря на колегите от „Евроком България”, че за първи път дадоха шанс на българския зрител да види що е това Хофенхайм. Но всичко би било далеч по-приятно (особено за ухото), ако Рибири бъде Рибери, ако удар с пита се превърне в удар с пета и ако Хофинхайм си е Хофенхайм.
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ
