Гаел Монфис изигра последния си танц на "Ролан Гарос" и се сбогува по изключително емоционален начин с френската публика след вчерашната загуба от сънародника си Юго Гастон в първи кръг с 6-2, 6-3, 3-6, 2-6, 6-0.
Но не резултатът бе важен, колкото факта, че това беше последен епизод от една тенис епоха.
Монфис беше част от митичните "четирима мускетари" на френския тенис – заедно с Ришар Гаске, Жо-Вилфрид Цонга и Жил Симон.
Поколение, което години наред носеше надеждата на Франция за нов шампион от Големия шлем.
Монфис не успя да стигне до голямата титла, но остави нещо друго – стил, характер и колоритно присъствие. Мнозина виждаха в него един от най-големите тенис артисти.
И той не изневери на стила си и в последния си мач, който се превърна в петсетова лудост с много емоции, шоу пред препълнен "Филип Шатрие", който отказваше да го пусне да си тръгне.
Тръгна си с рекорд
Монфис си тръгна от любимия Париж и с рекорд – 17 петсетови мача на "Ролан Гарос", повече от всеки друг в историята на турнира. Изпревари дори и Стан Вавринка.
През годините французинът често беше обвиняван, че е "повече шоумен, отколкото шампион". Само че именно това го направи безсмъртен за публиката.
Светът помни слайдовете му върху клея, усмивките и невъзможните шпагати, които често правеше. Нерядко печелеше точки, които изглеждаха физически невъзможни. И имаше онзи уникален талант да превръща дори загубата в спектакъл.
Монфис беше антипод на стерилния, алгоритмичен спортен свят, в който изчисленията доминират пред емоциите. Затова и Париж го аплодираше толкова силно. Той можеше да падне в първи кръг и пак да бъде центърът на турнира с настроението и енергията, които привнасяше.
Правеше така, че не резултатът, а усещането да бъде доминанта.
След последния му мач организаторите бяха подготвили специална церемония с видео, архивни кадри и послания от големи имена в тениса, сред които Федерер, Надал, Джокович и Карлос Алкарас. А самият Монфис гледаше отстрани и едва намираше думи.
"Смесено чувство е между щастие и тъга", призна французинът.
Да, той така и не успя да стане шампион на "Ролан Гарос", но има нещо, което малцина шампиони успяват да спечелят - любовта на публиката така, че тя да не те забрави никога.
А по трибуните в Париж тази вечер изглеждаше точно така – сякаш тенисът каза своеобразно "Мерси" на един от последните си истински артисти.
Анелия ПОПОВА/БЛИЦ СПОРТ
