Известният поет, драматург и режисьор Елин Рахнев посвети изключително емоционален текст за откриването на новия стадион на любимия му клуб ЦСКА. С думите си 58-годишният автор може да доведе всеки фен на „армейците“ до проливането на сълзи от гордост, до настръхване на всички косъмчета по тила от вълнение, до чувство на безтегловност и всичко това заради предстоящия днес тържествен момент – ЦСКА се завръща вкъщи, в нов и модерен дом, но носещ същото усещане за величие, както и старият стадион.
WINBET – Ранно изплащане, Специални пазари и още много изненади в Спорт (18+)
Текстът на Елин Рахнев бързо беше харесан от привържениците на ЦСКА, които започнаха да го разпространяват на личните си страници в социалните мрежи и във фенските групи, свързани със славния армейски клуб.
ТЕКСТЪТ НА ЕЛИН РАХНЕВ
Усмихни се, ЦСКА!
Ние те обичаме! И дори и небето да падне, дори залезите и изгревите да са нагризани и плахи. Червеното шалче винаги ще бъде част от ветровете, бурите, океаните! Винаги ще лети над живота, над времето. Винаги ще танцува аристократично и гордо, безпаметно и величествено, за да напомня за мъртвите и живи твои деца. За тези, които те обичаха и обичат до всички хребети и поречия на сърцето си. За тези, които сега се раждат с ококорени очи. И техните внуци. И техните деца и внуци... Защото ти си обич. Обич, която никой не може да опише. И не е необходимо. Но е втъкана в клетки, вени, до последна молекула, до последен стон.
Усмихни се, ЦСКА! Ние те обичаме! Колко беше трудно през годините. Как искаха да изчезнеш от карти и глобуси. Как ритаха пoлумъртвото ти тяло. Как се кикотеха над него. Как те болеше всяка кост, всеки жест. Как ридаеше и стенеше. Как се превиваше от тъпаци, клюкари, егомани, лешояди. Те не те разбираха. Те никога не могат да разберат, че си част от Вечността. Защото времето е по-силно от всичко останало. Понякога лекува, но друг път е солена рана. Но Винаги те прави по-мъдър. Прави те част от безкрая. Ти си онова, върху което не може да има пепел. И няма и да има. Просто се усмихни с онази усмивка, простила Всичко заради мъртвите и живи твои деца.
Усмихни се, ЦСКА! Ние те обичаме! Виж, днес вятърът е по-епичен, слънцето е по-празнично, изгревите и залезите по-стръмни и прелестни. И всичко това заради теб. За червените шалчета, които отдавна ги няма, за червените шалчета, които утре ще дойдат. Дали си предполагал, че птиците ще пеят "още от дете...", "песента за дружината...", че никой за нищо не може да те измести от сърцето си, че ти винаги ще бъдеш повече от любов?! Онази любов, която ни кой не може да опише. А и не трябва. Червено-бялата. Най-истинска-та. Най-болезнената.
Усмихни се, ЦСКА! Ние те обича ме! Виж какво се случва с теб. Как те облякоха в най-красивите дрехи. Вече имаш фрак и папионка. Дори гледаш по-аристократично, по-важно. И как всички ти се възхищават. Правят лек поклон. Дори не могат да повярват. И май ти завиждат. Ама какво ти пука!? Ти заслужаваш всички поклони на света. Всички оди и поеми. Виж хлапето, което стои пред стадиона с червено шалче и иска да остарее тук. Виж стареца със засъхнала сълза на рамото, който иска пак да пее някъде, в сектор Г. Виж дърветата в Борисовата градина, които винаги ще те пазят от лошите и добрите.
Усмихни се, ЦСКА! Ние те обичаме! И след сезони, и след векове така ще бъде. И твоите внуци и деца. И техните деца и внуци... И дори и небето да падне, те няма да те предадат. А да обичаш е най-прекрасното, единственото, което не може да бъде пресметнато и купено. Просто обичаш и никой не може да ти го вземе. Без значение кой си. Просто обич. От небето до земята. От вятъра до слънцето. От сектор Г до всички сектори на сърцето. От живота до безкрая.
Усмихни се, ЦСКА!
