Младежкият национал Севи Идриз коментира специално пред БЛИЦ СПОРТ своята гледна точка за инцидента от 1 февруари 2025 г., при който нарани момче в Асеновград. Днес стана ясно, че фланговият нападател на Локомотив (Пловдив) е осъден на пробация.
От трибуната на нашата агенция Идриз обясни предисторията на случилото се и какво е провокирало реакцията му. 18-годишният Севи е категоричен, че не е искал да нарани пострадалия и осъзнава тежестта на постъпката си.
КОМЕНТАРЪТ НА СЕВИ ИДРИЗ ПРЕД БЛИЦ
Здравейте на всички,
Смятам, че е време да разкажа своята гледна точка за случилото се на 1 февруари 2025 година. Напоследък се изписаха много неща по мой адрес и се разпространиха твърдения, които не представят цялата истина. Затова искам хората, които ме подкрепят, моите близки, приятели и фенове, да разберат какво всъщност се случи в този ден.
Ситуацията има предистория.
На въпросната дата бях в автомобила с майка ми, когато станахме преки свидетели на пътнотранспортно произшествие на кръговото движение в Асеновград. Момче, управляващо електрическа тротинетка, пресече пътя на моторист с пистов мотор. В резултат на това двамата паднаха, мотористът остана затиснат под мотора, докато човекът с електрическата тротинетка се изправи и напусна мястото на произшествието.
Майка ми продължи движението си по кръговото и забелязахме, че същият човек се движи по маршрута, по който бяхме и ние. Свалих прозореца на автомобила и го попитах с думите: „Какво направи? Защо избяга? Човекът падна и е затиснат от мотора!“
В отговор той ме погледна и ми каза: „Какво искаш ти, да ти е*а майката?“
Това се случи в присъствието на майка ми, която беше до мен в автомобила. Отговорих му, че не съм го обиждал и че няма причина да ми говори по този начин, като го призовах да се върне обратно. Вместо това той продължи да ме обижда с думите: „Не ме занимавай, да ти е*а майката! Какво искаш от мен?“
След няколко подобни реплики реагирах импулсивно, слязох от автомобила и го бутнах, докато се движеше с електрическата тротинетка. Вследствие на това и двамата паднахме. По-късно разбрах, че при падането той е получил травма на коляното. Не мога да коментирам нейния точен характер или медицинските резултати.
Искам да бъда напълно откровен – не твърдя, че моята реакция е била правилна. Може би най-голямата ми грешка е, че позволих на емоциите да надделеят над разума ми. Поемам отговорност за това, че го бутнах. Но категорично искам да подчертая, че никога не съм имал намерение да му причиня тежка травма или да го нараня по начина, по който впоследствие се представя случилото се.
Не приемам и не одобрявам насилието. Никога не съм се възприемал като агресивен човек и не искам да бъда представян по този начин. Не смятам, че е справедливо да се разпространяват твърдения, че съм счупил крак без причина, без да се вземат предвид обстоятелствата и цялата предистория на случилото се.
От онзи ден минаха почти две години. Тогава бях по-млад, след 13 дни ставам на 19 години, и със сигурност днес бих постъпил по различен начин. Времето ме е променило, научило ме е на много неща и ме е накарало да осъзная, че човек трябва да запазва самообладание дори в най-напрегнатите ситуации.
Днес имам различен поглед върху живота. Имам сериозна връзка с човек, от когото съм научил много, имам семейство, близки и хора, които вярват в мен. Не бих допуснал подобна ситуация да се повтори.
Не пиша всичко това, за да избягам от отговорност или да търся оправдание. Пиша го, защото смятам, че всеки има право да бъде чут и че истината трябва да бъде представена цялостно, а не само през една гледна точка.
Искам искрено да благодаря на всички мои близки, приятели, фенове и хора, които през последните дни застанаха до мен и продължиха да ми вярват въпреки всичко, което се изписа и изговори по мой адрес.
За мен това означава изключително много.
Не искам съжаление. Искам единствено хората да знаят цялата история, преди да изграждат мнение за мен.
Благодаря на всеки, който ме подкрепя.
