Балъков ще падне, ако стъпи върху “синьото" стъпало

След като дойде мигът на футболния залез, Краси постави втората си заветна цел – да изгрее и на треньорския хоризонт. И пак започна да катери стълбата. За разлика от Стоичков той не прескочи стъпалата, а тръгна от ниското. Първо като помощник-треньор на Матиас Замер в Щутгарт, след това стана играещ мениджър на аматьорския Плауен, за да поеме после Грасхопър и още един швейцарски клуб – Санкт Гален. В страната на часовниците часовникът на Краси взе да изостава и в крайна сметка българинът не успя да се наложи. Оказа се, че укротяването на топката е едно, а укротяването на единайсет футболисти – съвсем друго. И ако на терена си бил магьосник, то на треньорската скамейка трябва да си класически маг. Новата стълба, по която потегли Балъков, се оказа по-извита от първата. Двата швейцарски теста показаха, че на Краси ще му е изключително трудно, за да натрупа имидж и в треньорската професия. Търновецът обаче не само, че не слезе, ами продължава с опитите си да се катери. Но изглежда е на път да стъпи върху най-паянтовото стъпало, наречено “ПФК Левски”. Нещо по-лошо – Балъков е тръгнал по стъпките на Стоичков. С тази разлика, че Камата прескочи няколко стъпала в напъна си да се доближи до върха – пое националния отбор, откъдето бързо, бързо се срина. Тогава БФС направи изключителен гаф, превръщайки представителния ни тим в училище за посредствени треньори и “двойкаджията” Стоичков повлече националите към дъното, а за да бъде издънката му още по-голяма, взе, та ги заряза по средата на квалификациите. Избяга в испанския град Виго, където напълно логично се срути още веднъж в местния Селта.

Сега Балъков прави почти същото, макар и да има малко повечко стаж от бившия си съотборник в “А” отбора. Левски е най-неправилният избор на Краси. Първо, това е не кой да е, най-популярният тим у нас заедно с този на ЦСКА. На “Герена” постоянно духа вятърът на промяната и за да се задържи на стълбата, Балъков ще трябва наистина да докаже, че е магьосник. Второ, в момента Левски е в огромна криза, от която може да бъде измъкнат не от “треньорски бебета” като Краси, а от мъдър и врял и кипял в професията специалист. Трето – евентуалният трус на Краси при “сините” ще е с по-голям магнитуд отколкото двата в Швейцария. Ако в Швейцария действията на треньора Балъков са били наблюдавани с бинокъл, то ходовете му в Левски ще бъдат следени с микроскоп. И за да не изпадне в ситуацията на Стоичков, Краси не бива да приема огромното предизвикателство. Иначе ще падне на земята. Треньорският занаят не е за всеки, а понякога той зависи не само от личните качества на специалиста, но и от конюнктурата. Най-крещящият последен пример е Тимур Кецбая. Грузинецът бе добър футболист, но в никакъв случай от класата на Балъков. Младокът в момента прави фурор с кипърския Анортозис в Шампионската лига. Защо ли? Първо, защото наистина е на “ти” с трудната професия. И второ – получи пълен картбланш от ръководството на кипърския тим и извади късмет с обстановка, условия и стечение на обстоятелствата.  А Краси? Той ще трябва да укротява не топката, не цял отбор, а по-скоро треньорските си амбиции.