Поклон пред паметта на футболния генералисимус!

“Без ред и дисциплина мъж не се става. Без чувства и без обич човек се превръща в чучело. Без всичките тези качества, като добавим, разбира се, дозата талант и спортната злоба, цесекарите не са цесекари.  Те са просто едни обикновени футболисти.”
Това са думи на бате Симо, вечна му памет! Помня как дъждовните капки се стичаха по прозореца, докато чаках да се срещна с големия Манол Манолов и да направя първото си (и последно) интервю с него. Беше в средата на 90-те. Видяхме се, за да поговорим за славното минало на ЦСКА. За паметните му мачове като футболист и за великите битки като треньор. Особено онази в ноемврийската нощ през 73-а, когато българските войници детронираха европейския футболен крал Аякс. Килнаха короната му в калта на Националния стадион и накараха цяла една нация да ликува. Начело на тези войници стоеше бате Симо. И ако Миодраг Йешич и Гочето Василев са генерали, то Манолов беше генералисимус. Когато го видях и когато той заговори, по моето лице също започнаха да се стичат капки, но от пот. Или по-скоро от страхотния респект, който лъхаше от бате Симо. Добър, строг, харизматичен, обикновен, аристократичен, народен. Това беше Манол Манолов. Неговото дар слово, преплетено със строгия тон, можеха да накарат и най-коравите и най-безчувствени сърца да се разтуптят. И да осъзнаят, че щом си облякъл червената фланелка, трябва да "загинеш" на терена, но да победиш. Те го правеха, защото бяха мъже. Същият този Манол Манолов си позволяваше понякога да се разплаче при загуби на ЦСКА. Помня една такава – през март 85-а с 1:3 от Левски. Плачеше, защото беше човек, а не чучело. Защото милееше за клуба. За своя отбор.
Днес пак вали дъжд и капките отново се стичат. Както и сълзите по лицата на хората, които уважаваха и обичаха Манол Манолов…Почивай в мир, бате Симо!
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ