От 30 години гледам вечното дерби, но такава жалка картинка не бях виждал. Два анемични тимчета, чийто играчи се разхождаха през първото полувреме все едно са на разходка из Борисовата градина. По едно време завалиите съвсем забравиха за топката. Ако бяха извадили покривка и нещо за хапване и си спретнеха една закуска на тревата, публиката поне щеше да се забавлява. През второто полувреме футболистите се посъбудиха, но оживлението бе по-скоро плод на слабите отигравания, довели до головите ситуации, отколкото на смислени действия.
И ако друг път се надпреварвахме да определяме играч на мача, сега имаше цяла дузина кандидати за антифутболист на така нареченото вечно дерби, от което вечни, но и доста избледнели, са само спомените от онези години, когато имаше истинска битка. Започвам с недоразумението Маркиньос, което изигра поредния си слаб двубой с червената фланелка, минавам през слисания Иван Иванов, който записа убийствена серия от грешни подавания, и стигам до… Стратега Димитър Пенев. Чичо Пенчо заложи на схема, в която нямаше градивен халф, който да твори играта на ЦСКА. Направи гаф, включвайки Владо Манчев титуляр. Знаейки, че Владо не е готов физически за цял мач и има проблеми със стара травма, Пената спокойно можеше да го пусне на терена в последните минути. Стратега съвсем оплете конците, след като вкара на мястото на Манчев Гената Йорданов, който явно тялом бе на стадиона, но духом при новороденото си детенце (да му е живо и здраво!).
Ами левскарите? Те, горките, бяха клоуни на терена и шутове извън него, когато се надпреварваха да пищят за дузпата. Записът показа категорично, че нарушение има. И вместо да скачат на рефера, да попитат Емил Велев защо пусна в игра Лъчо Балтанов, който обра всички точки за най-много грешни отигравания. Да не говорим за жалкия Вагнер, анемичния Живко Миланов, ошашавения Миро Иванов, безумния Жоазиньо и тотално изхабения Георги Христов. В Левски трябва да благодарят на Георги Петков, доказал отново, че е най-добрият вратар у нас, и на „старото куче” Гонзо, който за пореден път ухапа „червените”. Като цяло обаче „синият” тим игра меко казано слабо, а ЦСКА по стара традиция пропусна да нокаутира изпадналия в нокдаун вечен съперник. Вместо това „армейците” пак се превърнаха в донори на Левски. Особено в последната минута, когато Йордан Тодоров най-сетне влезе в историята на дербито, сътворявайки най-големия пропуск откакто го има този мач. Между другото това отиграване на Данчо, каращо и най-стоманеното сърце да се разтупти от емоция, е най-яркият пример каква е моментната физиономия на най-големия мач в България. Мижава… Е, какво в крайна сметка гледахме тази вечер – вечно дерби или антидерби, в което вместо футбол видяхме трагична игра и един комичен пропуск.
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ
