Хулио Веласкес имаше от началото на сезона три изключително важни изпита, но го скъсаха на всичките. И то с доста болезнена голова разлика 2:11. Това са реваншът с АЕК (0:4), Суперкупата с ЦСКА (2:4) и пак с ЦСКА снощи за първенство (0:3).
Изключително важни, защото при краен успех срещу гърците Левски щеше да влезе в основната фаза на Шампионската лига. Не че Лига Европа не е достатъчно добър и известен турнир, но флагманът на клубните надпревари си е ШЛ отвсякъде – и като финанси, и като сила, и като престиж.
След 0:0 в София "сините"
бързо капитулираха в гръцката
столица и в 29-ата минута вече
бяха инкасирали три попадения
Изключително важни са и всички вечни дербита – без значение дали са официални или неофициални. А Суперкупата е трофей от огромно значение, особено когато спориш за него с големия си съперник.
Същото се отнася и за снощната шампионатна битка. Ако Левски я беше спечелил, щеше да дръпне на върха с четири точки на ЦСКА и с мач по-малко. Сега обаче „сините“ се озоваха на второто място с две точки по-малко и с един отложен двубой – с Лудогорец.
Озоваха се от върха в подножието му, защото Веласкес изгуби треньорския дуел с Маркус Гиздол. А всичко можеше да се развие по съвсем друг начин, ако испанският специалист поне веднъж беше нарушил веруюто си и бе копирал бате си Ратко Достанич от Славия.
Хулио продължи да залага на офанзивния футбол с много докосвания на топката и с висока преса. На налаганото от Гиздол високо пресиране Веласкес предложи още по-високо такова.
Отговори на пресата с контрапреса
и в първите 10 минути това видимо
превърна Левски в диктуващия тим
на терена, но не роди резултат. Гиздол и ЦСКА се възползваха от пространствата в „синята“ защита и нанесоха своя първи удар в деветата минута. Мълниеносна атака по дясното крило завърши с центриране и точен изстрел. И когато след малко и вторият изстрел на „армейците“ влезе с целта, планът на Веласкес започна да излиза от действие…
Този тим на ЦСКА, начело с германския специалист,
може да бъде препънат на родна
територия единствено със стила,
използван от Ратко Достанич
при откриването на новата „Армия“. Славия се защитаваше перфектно, блестящо, като за учебник и въпреки че ЦСКА нанесе 40 удара, нямаше много чисти положения заради твърдата „бяла цитадела“. А когато все пак се доближаваше доста близо до гола, на сцената излизаше вратарят Иван Андонов. Славия даже докосна на два пъти победата, тъй като първо получи дузпа, която не реализира, а после вкара и попадение, отменено заради засада.
Но Хулио остана верен на себе си и загуби. Хубавото е, че не е загубил шансове за защита на титлата, тъй като сезонът даже не се е преполовил. Но ще бъде още по-хубаво, ако поправи грешките си…
Димитър АПОСТОЛОВ/БЛИЦ СПОРТ
