Поредният треньор си тръгва от "Олд Трафорд". Поредната легенда на Манчестър Юнайтед се оказа неспособна да спаси клуба, на който е дала толкова много.
И докато Майкъл Карик освобождава мястото си за следващия човек, натоварен с непосилната мисия да върне величието на "червените дяволи", един въпрос продължава да виси със страшна сила:
Кога най-после ще понесат отговорност онези, които назначават и уволняват треньорите?
Същият въпрос задава и Рио Фърдинанд, чиито коментари рядко се вписват в нагарчащо учтивия речник на футболните анализатори. Думите на Рио обаче са по-красноречиви от всяка статистика.
А статистиката на "Олд Трафорд" отдавна е безмилостна.
13 години без шампионска титла. Седем постоянни мениджъри след оттеглянето на сър Алекс Фъргюсън. Милиарди, инвестирани в трансфери и безброй обещания за ново начало.
Днес Юнайтед е на 18-то място във Висшата лига.
А някога противниците на "червените дяволи" се страхуваха от последните минути на мачовете.
Колко още треньори трябва да бъдат пожертвани?
Нека да ги изредим: Дейвид Мойс, Луис ван Гаал, Жозе Моуриньо, Оле Гунар Солскяер, Ерик тен Хаг, Рубен Аморим, Майкъл Карик.
Различни характери. Различни футболни философии. Различни методи и представи за успеха. Но… един и същи край.
Нима всички тези хора са неспособни? Или са забравили как се ръководи футболен отбор в момента, в който са прекрачили прага на "Олд Трафорд"?
Ван Гаал спечели ФА Къп през 2016 г. и броени дни по-късно бе освободен.
Моуриньо донесе европейски трофей и завърши втори във Висшата лига.
Солскяер също изведе отбора до второто място и до финал в Лига Европа.
Тен Хаг спечели два трофея.
Аморим пристигна с репутацията на един от най-перспективните европейски треньори.
И всички рано или късно се превърнаха в част от проблема. Такова поне е официалното обяснение.
Само че когато сменяш толкова много елементи в една система, а резултатът остава същият, може би е време да погледнеш към онези, които остават константа в уравнението.
Има нещо особено тъжно в съдбата на Майкъл Карик и Оле Гунар Солскяер. И двамата познават Манчестър Юнайтед отвътре. И двамата са преживели величието му не като странични наблюдатели, а като негови създатели на терена.
Солскяер е човекът, чийто гол срещу Байерн Мюнхен през 1999 г. остана завинаги в историята на футбола. Карик пък е един от онези футболисти, чиято интелигентност, тактическа дисциплина и усет към играта бяха фундаментални за успехите в ерата на Фъргюсън.
И двамата първоначално поеха отбора като временни решения. Но впоследствие върнаха надеждата на трибуните и заслужиха постоянните си договори с резултати.
А после бяха освободени.
Карик пое Юнайтед през януари тази година и спечели 12 от оставащите 17 шампионски мача. Победи Манчестър Сити, Арсенал, Ливърпул и Челси. Изведе отбора до третото място и го върна в Шампионската лига.
И през този период никой във Висшата лига не спечели повече точки от Манчестър Юнайтед.
През май ръководството му предложи заслужен двугодишен договор. А през ноември го уволни. Същото това ръководство.
И какво точно се промени за тези шест месеца? Само Карик ли забрави как се печелят мачове? Или има и друга причина за негативния обрат?
Разбира се, Карик не е безгрешен. Осем точки от десет шампионатни мача са неприемлив актив за клуб от ранга на Манчестър Юнайтед. Тактическите му решения, слабостите в защита и неспособността да спре негативната серия подлежат на основателна критика.
Но хайде да погледнем и отвъд треньорската скамейка. Защото именно там се крие ключът от бараката.
През лятото Юнайтед привлече трима централни полузащитници – Андрей Сантос, Юри Тилеманс и Карлос Балеба. Според ESPN обаче Карик е настоявал за допълнителни попълнения. Защото завръщането в ШЛ означаваше по-натоварен календар, а футболисти като Люк Шоу и Хари Магуайър трудно биха издържали подобно натоварване без адекватни алтернативи.
Но въпреки това проблемите в състава останаха. Маркъс Рашфорд бе реинтегриран, след като при предишния треньор ръководството подкрепи различна политика спрямо него.
Получи се така, че различни треньори наследяват футболисти, привлечени за различни тактически системи, с различни изисквания и различна представа за начина, по който трябва да изглежда и да играе отборът.
Така не се изгражда футболен проект.
А когато конструкцията се срути, виновен се оказва последният човек, на когото са връчени чертежите.
Скъпоструваща непоследователност!
Сега на хоризонта се появява Маурисио Почетино. Аржентинецът изведе Тотнъм до финал в ШЛ през 2019 г., а впоследствие ръководи Пари Сен Жермен и Челси. Безспорно треньор с качества и собствена футболна философия.
Но въпросът отново не е само в неговите качества.
Освобождаването му от договора с американската футболна федерация ще струва около 7 милиона паунда, отделно от компенсациите при раздялата с Карик.
А Юнайтед е имал възможност да привлече Почетино при далеч по-благоприятни финансови условия още през лятото. Тогава обаче ръководството избра Карик.
И тук идва поредният логичен въпрос – ако Почетино не е бил правилният човек преди няколко месеца, какво го превърна в правилния днес?
И ако Карик е бил правилният човек през май, какво направиха началниците му, за да остане такъв и през ноември?
Ето тази непоследователност струва най-скъпо на Юнайтед! И цената съвсем не е само финансова.
Големите виновници са Глейзър и Ратклиф!
Когато сър Джим Ратклиф и INEOS поеха контрола върху футболните операции на Юнайтед, мнозина видяха в това началото на дългоочакваната промяна. Семейство Глейзър остана в собствеността, но поне спортно-техническите решения щяха да бъдат поверени на хора с ясна визия.
И какво последва? Удължаване на договора на Тен Хаг и уволнение три месеца по-късно. Раздяла със спортния директор Дан Ашуърт само пет месеца след назначаването му. После дойдоха и си отидоха Аморим и Карик.
Особено показателен е един детайл, поместен на страниците на британския „Гардиън“. През 2024 г. Ашуърт е предпочитал Еди Хау за наследник на Тен Хаг, докато Джейсън Уилкокс е подкрепял кандидатурата на Аморим. А днес именно Уилкокс, вече футболен директор, отново е обсъждал Хау като вариант за треньор.
Забелязвате абсурдността, нали?
Това ли е стратегията, която трябваше да върне Юнайтед на върха?
Отделен въпрос е начинът, по който бе освободен Майкъл Карик!
Докато ръководителите обсъждаха бъдещето му в Монако, той продължаваше да изпълнява задълженията си в Манчестър.
Гари Невил съвсем основателно определи отношението към бившия си съотборник като отвратително.
Защото величието на един клуб се измерва не само с броя на трофеите във витрината, но и с отношението към хората, които са ги спечелили.
А най-страшното днес вече не е гневът на феновете на "червените дяволи", а нещо много по-тревожно – умората.
Умората от грешки, от обещания за промяна и от смяна на треньори.
Но гневът все още е форма на съпричастност, защото гневният фен продължава да вярва, че нещо може да се промени. Не вярва само безразличният.
Може би най-голямата грешка на Юнайтед през последните 13 години е, че продължава да търси новия Алекс Фъргюсън, вместо да изгради система, която не се нуждае от чудотворец.
На "Олд Трафорд" отдавна не е достатъчно да смениш човека на скамейката. Време е някой да погледне към хората в ложата.
Анелия ПОПОВА/БЛИЦ СПОРТ
